— Да свикне? — В гласът му прозвуча отвращение. — Тя никога не се опита да свикне. Беше се омъжила за професионален спортист, а аз вече не бях такъв. Остана с мен само за да се увери в становището на лекарите, че не мога повече да играя, после се лепна на друг играч.
Джо-Бет протегна ръка, за да стисне неговата. Искаше й се да го привлече към гърдите си и да го гали по бедната глава, докато не му стане по-добре, но успя да се въздържи.
— Тогава се заклех, че никога няма да повторя грешката си. Казвал съм ти неведнъж, че те обичам, Джо-Бет. Казвал съм ти го повече пъти, отколкото на която и да е друга жена. Не може да не знаеш, че е вярно.
— Да, казвал си ми го. Не те обвинявам в лъжа. Само че вече не ми е достатъчно.
Тя отби пред къщата на Доуг и изключи колата от скорост, като остави двигателят да работи в утринния сумрак. Беше си мислила, че ще прекара остатъка от живота си в тази къща с Доуг, където щяха да отглеждат заедно децата си. Пребори се с напиращите сълзи и си пое дъх на пресекулки.
Когато той понечи да обхване с две ръце лицето й, тя наклони глава и се отърка в загрубялата му длан, наслаждавайки се на нежната й сила. Всичко у него й липсваше — тихото му постоянство, пламенното му покровителство, начинът, по който тялото му допълваше нейното. Той изваждаше наяве най-доброто у нея, но тя повече не можеше да се задоволява с огризки.
— И аз те обичам, Доуг. Само че вече не мога да си губя времето и усилията, за да те убеждавам, че си струва да се ожениш за мен. Щом не можеш да видиш разликата между мен и Сузи, си е за твоя сметка.
Тя се отскубна от ръцете му и се обърна напред към предното стъкло, защото не можеше да понесе нито миг повече начина, по който я гледаха сините му очи.
Той протегна ръка, за да обърне лицето й към себе си, и тя с мъка му се противопостави.
— Добре, тогава. Хайде да започнем отначало — каза той. — Да те взема след работа утре следобед? Може да поиграем на билярд и после да хапнем пица при „Марио“ като на първата ни среща. Моля те само за още малко време.
Джо-Бет се обърна към него, като се насили да го погледне право в очите и извика цялото си самообладание, за да не се огъне пред бушуващите чувства, които прочете в тях. Тя събра всичките си сили, за да бъде твърда и да прогони и най-малката сянка на съжаление.
— Утре съм заета, Доуг. Имам среща с друг и мисля, че е най-добре да се сбогуваме още сега.
Видя как емоциите завладяха лицето му — изненада, последвана от гняв и накрая, почти комичен израз на неверие.
— Ще излизаш с друг?
— Да.
— С друг мъж? Ще излизаш с друг мъж?!
— Да. Мисля, че вече ти казах.
— Е, това вече бие всякакви рекорди. — Той отдръпна ръката си и я прекара през късо подстриганата си руса коса. — Аз ти разкривам душата си, за да те накарам да разбереш защо постъпвам така, а ти ще излизаш с друг мъж! — присви очи той. — Отмъщаваш си заради Емили, нали?
— Не, не си отмъщавам. Просто имам среща. Точка. Щом няма да сме вече заедно, трябва да си намерим подходящи партньори, които искат същото като нас.
— Как не! — Той се измъкна навън, като се наведе през отворения прозорец, след като бе затръшнал вратата. — Значи всичко е решено. Ти тръгваш по твоя път, аз по моя.
Звучеше логично и правилно. Защо тогава се чувстваше толкова кофти? И защо изражението на Доуг я караше да скочи от колата и да обвие ръце около едрото му тяло?
Той остана така почти цяла вечност и пак не беше достатъчно. После удари с юмрук върху капака на колата и се усмихна безрадостно:
— Тогава най-добре се прибирай, Джо-Бет. Защото ако останеш тук и минута повече, ще те занеса насила в къщата и после не отговарям за себе си. Знаеш го, нали?
Тя затвори очи и се опита за потуши чувствата, които думите му предизвикаха у нея. Не би могла да измисли нищо, което да желае повече от това, да почувства големите му ръце по тялото си по онзи учудващо нежен негов начин. Жадуваше да усети онова съвършенство, когато той беше в дълбоко в нея и я караше да се чувства така цяла. Копнееше да се предаде и да почувства всичко това още веднъж. Знаеше обаче, че ако му позволеше да я докосне дори с пръст, никога нямаше да намери сили да си тръгне.
Джо-Бет включи на първа, примигна, за да преглътне напиращите сълзи, и прошепна:
— Грижи се за себе си, Доуг. Чуваш ли?
После натисна газта и напусна живота на Доуг Ролинс.
19
— Не! — за стотен път каза Мат. — Просто празнуването дойде малко в повече на Оливия. Сигурен съм, че до сутринта ще се оправи.
Учудващо колко много се вълнуваха слушателите за Оливия. На практика почти всички, които се обаждаха, се интересуваха от здравето й или се мъчеха да изкопчат повече интимни подробности. Всички бяха чули или видели по интернет как строгата доктор Мур „му отпуска края“ на кръглата си годишнина. Но докато достойнството й бе пострадало леко, репутацията й беше все така ненакърнена. И вината беше единствено негова.