— Как смееш! — поиска му сметка тя.
— Моля?
Оливия отиде при него в средата на стаята.
— Какво ти става? Нямаш ли уважение към никого? Не се ли интересуваш от чувствата на другите?
— Оливия, облечена си в пижама на овчици и крещиш като търговка на пазара. Какво ще си помислят хората, които ни гледат?
Не на себе си от гняв, тя не обърна внимание на основателното му предупреждение. С ръка на гърдите му, Оливия взе да го блъска назад извън обсега на камерата, докато гърбът му не се опря във френските прозорци, които водеха към балкона.
В контролната зала на радиото Чарлс Кранкоуър, супер-паякът, плетящ мрежите си, измъкна дългото си тяло от стола, където бе прекарал последните шест и половина часа. Тихо, така че да не бъде забелязан от продуцента на Мат, който прибираше материалите след предаването, Чарлс насочи обектива към ъгъла, който бе открил по-рано. Сърцето му подскочи от радост при гледката, която се откри.
Мат стоеше с гръб към балконската врата, а Оливия с гръб към камерата. Виждаше се лицето на Мат и изненаданото му изражение. Отначало езикът на тялото и на двамата беше враждебен, сковани пози и едва сдържано напрежение. Но докато ги наблюдаваше, Оливия се приближи към Мат и преди Чарлс да се усети, вече го целуваше страстно.
Като отправи едно голямо благодаря на пиар-боговете, от които почти се беше отказал, Чарлс провери дали камерата записва.
В този момент би продал душата си за звук към картината, но не посмя да помоли Бен да включи микрофона, от страх че продуцентът би предупредил двамата, уловени съвсем ясно от обектива на камерата. Докато се настаняваше, за да гледа, той съжали, че не вижда лицето на Оливия. После си напомни, че паяците все пак не бива да са придирчиви.
26
Оливия се притисна към Мат. Реакцията на тялото му беше мигновена и по някаква причина това я разгневи още повече.
Изненадващо и за двамата, тя го целуна. Силно.
— Всички ние сме еднакви за теб, нали, Мат? Натисни правилното копче, целуни точното място и ето! Мат Рансъм е готов за действие.
Заслепена от желание да докаже правотата си, тя отърка тялото си в неговото. За втори път реакцията му бе светкавична и недвусмислена.
— Предполагам, че с всички си така, а? Без значение коя и или какво става. Права ли съм, Мат?
Без да му даде време за отговор, тя хвана лицето му с ръце и го целуна отново, като използва езика, зъбите и цялата си ярост.
Засмука меката част на ухото му, прокара език отстрани по лицето му и се върна на устните.
— И когато правя това, няма значение, че съм аз, Оливия. Всеки чифт ръце и които и да е устни биха свършили същата работа, нали?
Мат не отговори. Ерекцията му беше като мраморен къс между тях и докато го целуваше, Оливия почувства как кожата му става все по-гореща под допира на пръстите й. Изненаданото му изражение се замени от силно желание, за което искаше да е сигурна, че само тя е в състояние да предизвика.
— Жената си е жена, нали така? — предизвикваше го тя. — В тъмното всички сме еднакви, а, Мат? Има ли значение с коя си?
— Боже, Ливи! — Той я прегърна и я притисна към себе си.
Оливия не беше на себе си. Някак си щеше да го обсеби, както той я бе обсебил и да използва страстта му, за да го накара да признае, че между тях имаше нещо повече от чисто физическо привличане. Нито миг повече нямаше да търпи онази му глупост с „обичай човека, с когото си“.
— Разпознаваш ли докосването ми, Мат? Уханието ми, гласа ми?
Погълната изцяло от мъжа пред себе си, Оливия покри устните му със своите. Пръстите й се спряха на най-горното копче на ризата му и когато не успя да я откопчае, тя се остави на нетърпението си и дръпна силно предницата, от което копчетата се разхвърчаха из цялата стая.
Опипа кожата му. Пръстите й пропълзяха нагоре по гърдите, заиграха с тъмните косми, после проследиха стрелата по средата, надолу към колана на джинсите му.
— Какво ще кажеш за устните ми, Мат? Това познато ли ти е?
Тя наведе глава, за да очертае кръгче с езика си около зърното му и засмука втвърдената пъпка между зъбите си.
Мат мушна ръце под горнището на пижамата й и ги плъзна по голия й гръб, галейки я, изследвайки и сгорещявайки кожата й до същата температура като своята. Оливия се изпъна и обви ръце около врата му. Като се вдигна на пръсти, тя се притисна към него, нагласявайки се на твърдата подутина от ерекцията му.
Желание, горещо и настойчиво, започна да циркулира в кръвта й въпреки гнева.
Тъкмо бе свалила ръце и бе понечила да мушне пръсти в колана на джинсите му, когато ръцете му я стиснаха силно за раменете и не й позволиха да помръдне. Оливия се вгледа в лицето му. Изражението му й показа, че нещо ужасно се бе случило. Тя се опита да се обърне, но ръцете му на раменете й я възпряха.