Щеше да й се обади, когато е готов и има конкретна идея какво да каже. И нито минута по-рано.
През това време имаше намерение да постави известна дистанция помежду им. Отдавна трябваше да посети семейството си в Чикаго. Сега му се предоставяше идеалната възможност да се види с майка си, сестра си и да прекара малко повече време с племенниците си. Радиото можеше да намери някоя дресирана маймуна да го замести. Не им дължеше нищо след мръсния номер, който му погодиха.
Мат сложи малко чисти дрехи в сака, който още лежеше на пода до леглото му и се обади в радиото, като отказа да говори с друг, освен с Ти Джей. После изкара колата от гаража и се отправи към шосе 1–75, където насочи предницата на корвета на север и натисна силно педала на газта.
Следващите шестстотин и осемдесет километра прекара в опити да проумее посоката, в която животът му беше поел. Още не можеше да повярва, че Кранкоуър и Ти Джей бяха скроили такъв мръсен план, още по-малко да се примири с кашата между себе си и Оливия. За сетен път беше прескочила стените, които с години беше градил и за втори път се опита да го завлече на място, където се беше заклел, че повече няма да стъпи.
Накара го да говори за Адам, принуди го да разкрие дълбоко погребани чувства и колкото и да се бе опитвал, не му позволи да се скрие отново в безопасното си убежище. Оливия очакваше от него много повече, отколкото другите жени в живота му, и той се дразнеше, че една вироглава част от него искаше да й го даде.
Спря, за да пренощува в „Холидей Ин“, на север от Луисвил, където го регистрира една усмихната розовобуза колежанка, която изглеждаше толкова млада, колкото той никога не бе бил. Всъщност даже се изчерви, когато го попита сам ли пътува, и си каза, че само умората го възпира да не я покани да вечеря с него.
След като си отвори вратата с картата, Мат хвърли сака на леглото. През цялото време беше карал бързо, първо по шосе 75, после на запад по 24 около Чатануга и при други обстоятелства щеше да продължи до Чикаго, но сега, когато беше оставил Атланта зад гърба си, изпитваше странно нежелание да стигне целта си. Може би му трябваха няколко дни, преди да се изправи пред миналото си, а не че, както побърза да убеди сам себе си, това беше причината за пътуването му.
Докато шофираше, нарочно беше оставил мобилния си телефон в сака в багажника, за да не се изкуши да го използва, но сега го извади, за да се обади на приятел, който живееше в този район. Следващото му обаждане щеше да е до сестра му, за да й съобщи, че пристига.
Сега му трябваше малко почивка, за да се възстанови и да проясни мислите си. Нямаше причина да не се помотае с приятели и да не се позабавлява.
Що се отнасяше до самия него, нямаше нищо лошо в Нийделенд, стига да можеш да летиш.
Джо-Бет обслужваше обедната навалица от клиенти на автопилот. Изчакваше ги да се настанят, почистваше масите, като се усмихваше и кимаше в подходящите моменти. Добре, че устата и тялото й можеха да функционират независимо от мозъка, защото той беше зает с въпроса, който доктор О беше повдигнала онзи ден. Вътрешният й глас беше заглушен от къркоренето на празния й стомах, за да й даде някакъв отговор.
Искаше да се влюби в Кевин Мидълтън. Тя вече беше влюбена в планинската вила и начина на живот, който той й предлагаше, но всеки път, когато се опитваше да изясни чувствата си към него, мозъкът й отказваше да работи и стомахът я заболяваше.
В три часа тя развърза престилката си и си тръгна. По пътя за вкъщи си каза, че е приключила с Доуг, а Кевин заслужава да му даде шанс. Убеждаваше се, че не е нужна страстна любов, за да върви една връзка. Само че мисълта, че никога повече няма да я изпита толкова, я натъжаваше, че й се плачеше.
Когато стигна до дома си и паркира колата на алеята, вече се бе поуспокоила достатъчно, за да разсъждава трезво. Беше твърде стара, за да мисли за истинската любов и достатъчно зряла, за да оцени значението на компромиса. Двама души с еднакви възгледи можеха да изградят съвместен живот, убеждаваше се тя. Можеше да живее без емоции и страстно любене, ако имаше деца, сигурност и уважение в замяна. Освен това знаеше, че може да направи Кевин Мидълтън щастлив.
Но да не държи никога повече Доуг в прегръдките си? Никога да не го почувства в себе си и да не се отдаде на страстта? Можеше ли наистина да живее без това?
Джо-Бет прекара остатъка от следобеда в чистене. Измете несъществуващите прашинки от ъглите, избърса дъсчения под, който вече светеше след скорошното боядисване и изтърка фугите между новите плочки в банята за гости. Докато работеше, главата и сърцето й водеха битка помежду си — умът й отказваше да приеме мисълта за живот с Кевин Мидълтън, а сърцето й упорито се придържаше към спомените за Доуг Ролинс.