Щом Шанк приближи, Коширо внимателно съблече сакото си и го подаде на по-младия мъж, който коленичи в краката на шефа си. Коширо внимателно се завъртя и изнесе ръката си назад. Държеше нещо, но какво, по дяволите, беше то? Тези копелета обичаха да си играят със самурайски мечове. Шанк застина. След това Коширо се завъртя напред и Шанк чу във въздуха съскане, последвано от удар. Огледа се и видя една топка за голф да изчезва в нощното небе.
По-младият мъж от охраната, с възсинкава татуировка на лотос, която се виеше по целия му врат, постави за удар друга топка. Коширо стоеше с наведена глава, след това замахна и удари топката със стика. Тя се извиси право нагоре, сякаш нямаше земно притегляне, блесна на лунната светлина и се изгуби в тъмното небе.
— Осемстотин метра — отбеляза Коширо. Английският му език бе с акцента на лондонския му учител.
— Аха. — Шанк не искаше да го нарече лъжец.
— Двеста метра нагоре и шестстотин надолу — изкиска се Коширо.
Мъжът от охраната отново постави топка и отново Коширо направи солиден удар.
— Тук имате адски замах, господин Коширо — каза Шанк, за да остави възможност на шефа да подхване разговора.
— Въздухът тук е различен. — Коширо не отделяше очи от океана. — По-лек и по чист. И цветята. — Той вдъхна уханието на нощта, носът му потрепна. — Как бихте описали букета, господин Шейкениън?
— Не знам. Като прекрасен, може би.
Коширо подаде тежкия стик на своя охранител убиец и подкани Шанк да тръгне с него.
— Казват, че уханията събуждат спомените много по-силно, отколкото мислите ни. Какви мисли ви носи това небе?
„Бренда, проститутката, чийто евтин парфюм ме задавяше в асансьора толкова лошо, че исках някой да умре от задушаване.“
— В Бруклин нямаме много цветя — каза Шанк.
Той усещаше погледа на татуирания върху гърба си и си мислеше как шофьорът приближава отзад и пръсва черепа му. Още в колата му бяха взели оръжието и той си представяше заредена пушка, насочена към него, после гръм в нощта и тялото му се търкулва на земята.
— Забравих, че вие нямате душа на поет — каза Коширо. Лунната светлина се отразяваше в розовия му диамантен пръстен. Всички пръсти по ръцете на главата на фамилията бяха налице. — Но за вашата работа, предполагам, че не е необходимо.
Вървяха по ръба на скалата, следвани от мъжа от охраната, който носеше и стика за голф. С мелодичен глас Коширо изрецитира:
— Аха — каза Шанк.
— Това е хайку — поясни Коширо. — Поетът Башо създава настроение и поражда чувства от контраста на образите. А какво да кажем за вашия живот на косъм, господин Шейкениън?
— Не знам какво имате предвид.
— Елате по-насам. — Коширо спря и се обърна към океана. — Искам да се насладите на мястото, единственото място в света, което заемате!
Шанк спря и любопитно приближи ръба на пропастта. На десетина метра от тях татуираният също спря. В тъмнината под тях вълните се разбиваха в брега, но от височината, на която бяха застанали, се чуваше само приглушеният им грохот.
— Полуостровът Калауапа е прекрасен затвор — продължи Коширо. — Изолиран и продълговат, той е формиран от застинала лава и от три страни е заобиколен от океана. От четвъртата му страна има скали, високи около шестстотин метра. Преди повече от стотина години там са изпращали прокажените. Мястото е поразително красиво, но напълно изолирано.
Шанк не сметна, че трябва да отговори нещо, и не отвори уста.
— Започвам да се чувствам като прокажен — заяви Коширо. — За разлика от вашата мафия, Якудза е била уважавана като законна професия, макар че се развиват дейности, които, строго погледнато, са незаконни.
„Да, убийството, строго погледнато, е престъпление.“
— Ние сме имали членове на Якудза, които са били кметове и държавни служители. Ние имаме взаимноизгодни договори с големите корпорации. Ние гордо представяме визитните си картички, а имената ни са гравирани върху месингови табелки. Но сега всичко се променя. Новите закони заставят фирмите да прекъсват връзките си с нас. Националната полиция следи зорко вноса на наркотици. Може да дойде време, когато ще се наложи да напусна Япония и да устроя живота си някъде другаде. Но поне се надявам, че няма да бъде на полуострова на прокажените. — Той замълча, замислен за бъдещето. — Това прави нашите инвестиции в Съединените щати още по-решаващи.