— Разбирам — каза Шанк. — Всичко е под контрол.
— Така ли? — Тонът на Коширо подсказваше, че знае, че нищо не е под контрол, че Шанк е лъжлив гайджин, чийто език трябва да бъде отрязан и безполезното му тяло да бъде хвърлено на акулите.
Коширо за пръв път вдигна глава и погледна Шанк. Очите му бяха бездънни.
Шанк се вцепени и въпреки хладния бриз започна да се поти.
— Е, добре, направих някои неща, които не бяха в плана. — Шанк се питаше какво знае Коширо. — Не исках да ви притеснявам с подробностите.
— Вие не искате да признаете провала си. Това винаги е грешка.
— Момичето ще осигури гласа на съдията. Сделката е сключена. — Той се опита да прикрие съмненията си.
— Аз съм притеснен — призна Коширо.
„Притеснен. Колко приятна дума, но притеснението на Коширо можеше да пререже врата на човек.“
— Вашите доклади не бяха напълно искрени. Вие не ми съобщихте, че жената не е успяла да вземе делото. И затова вие сте взели всичко в собствените си ръце. Прав ли съм да предположа, че вие сте убили стажанта?
— Трябваше да го направя — отбранително изрече Шанк.
Страхът се промъкваше в гласа му. Ненавиждаше начина, по който се чувстваше. Той бе човекът, който всяваше страх в душите на хората, а сега в присъствието на мъжа в шития в Лондон по поръчка костюм ръцете му бяха студени и влажни.
— Може би е така, но вие трябваше да ме информирате, това щеше да бъде възложено на другиго. Ако ви бяха арестували, властите щяха да поискат да сключат сделка с вас, за да ме хванат. Вие застрашихте цялата операция в Щатите, като действахте като някой… — Коширо търсеше точните думи — … американски каубой.
— Никога не бих допуснал някой да пострада, най-малкото вие, господин Коширо — нервно каза Шанк, като се питаше къде е чувал същите думи.
„Господи! Беше едно от момчетата, които потопих в блатото на Ню Джърси: «Шанк, ти знаеш, че няма да допусна никой да пострада, най-малкото ти».“
— Имам предвид… — заекна Шанк. — Трябва да знаете, че аз никога…
Коширо вдигна ръка и го накара да замълчи.
— Това бе замислено само като застраховка на резултата във висшето ви съдилище. Сега искам да ми гарантирате, че е, както казахте, сключена сделка. Ако не е, ако имате някакви съмнения, ми кажете сега, за да направим алтернативен план.
— Няма съмнения. Повярвайте ми! — настоя Шанк.
— Значи имам вашата гаранция?
— Разбира се!
— Искам да чуя — нареди Коширо.
— Имате думата ми. „Атлантика“ ще спечели делото. Аз гарантирам.
Коширо се усмихна с котешката си усмивка и Шанк си отдъхна облекчен. Нямаше да го убият. Поне не тази вечер. Току-що бяха сключили договор. Шанк обеща да извърши определена услуга, а гаранцията беше животът му.
— Добре — каза Коширо. — Моля, присъединете се към мен за една късна вечеря.
Шанк се бе хранил доста пъти с хората на Коширо и знаеше, че техните късни вечери приличат на черва от сепия. По време на престоя си в Осака бе решил, че по-скоро би ял натрошено стъкло, отколкото морски таралеж.
— С удоволствие — поклони се Шанк.
Шанк знаеше, че Коширо притежава представителни жилища в различни страни и затова бе очаквал да види нещо по-голямо. Оказа се, че това е селска къща на гърба на скалите на северния бряг на Молокаи. Имаше красив покрив със сини гледжосани керемиди и широка веранда. Помещенията бяха направени изцяло от дърво. Стените бяха от кедър, таваните — от смърч, вратите — от черешово дърво, а подовете от клен.
Точно зад входната врата имаше препарирана мечка, надигнала се застрашително на задните си крака. До нея имаше дървена статуя на кобра, навита на кълбо, готова да нападне. В устата си като украса държеше златна чашка за саке. Имаше порцеланови вази, гледжосани глинени съдове, лакирани кутии и картини на цъфтящи череши.
Шанк не искаше да яде. Искаше да се върне на летището в Хулехуа и да отлети за дома си. Имаше работа да се върши, гаранция, която трябваше да се спази, но той не можеше да си позволи да обиди своя домакин, затова седна с кръстосани крака на рогозката татами. Гърбът му се вкорави, краката му горяха от болка. Един прислужник внесе саке и чинии с храна, която изглеждаше едновременно мистериозна и опасна. На Шанк му бе достатъчен само миг, за да разбере причината за късната вечеря.