— Не е ли прекрасно?
Шанк не отговори. Все още тръпнеше, но не се случи нищо. Никаква болка, никакви конвулсии. Сърцето и белите му дробове очевидно бяха наред. Той си отдъхна и се наслади на меката риба. Беше сладка и вкусна и не приличаше на нищо, което бе опитвал до този момент.
„Превъзходна е.“
— Да, много е вкусна. Дяволски по-добра от морски таралеж.
— Сега сте един от нас. — Смехът на Коширо напомняше на пращенето на съчки в огън.
— Вие не се ли притеснявате? — попита Шанк. — Не ви ли се струва, че яденето на тази риба прилича на руска рулетка? Рано или късно… — Шанк направи красноречив жест.
— Нищо подобно — отвърна Коширо. — Казах ви, че за да подейства отровата, са нужни двадесет минути. След като главният готвач приготви рибата, той задължително изяжда няколко парчета. Ако е още жив, ни поднася яденето след двадесет минути.
22.
Лайза натисна звънеца на апартамента на Макс. Пред вратата на жилището на покрива на хотел „Четирите сезона“ на Пенсилвания авеню се разнесе мелодия на електронни камбанки. Отвори й един от лакеите на Макс — служещ от финансовия отдел. Той се стараеше да отклони поглед от блестящата й рокля без презрамки — творение на Калвин Клайн.
Великият мъж бе в съседната зала с момчетата от юридическия отдел и отдела за координация. През плъзгащата се врата се чуваше гласът на Макс, който протестираше срещу Федералната администрация по въздухоплаване — копелетата, които се опитвали да го докарат до банкрут и които никога не били поставяли на подобно изпитание други авиокомпании — „Делта“ или „Юнайтед“.
Лайза бе силно напрегната, стомахът й се бе свил на топка. Трябваше да се отпусне, в противен случай Макс щеше да заподозре нещо. По-рано същия ден тя, инструктирана от Грег, бе закупила пълно оборудване от магазина „Аз шпионирам“ в Търговския център „Вирджиния“. Продавачът бе шкембест мъж на средна възраст и бе действително очарован, че й помогна да закрепи жицата, за да прикрие микрофона в сутиена й, а батериите и записващото устройство — на гърба й.
Лайза му каза, че подготвя капан за съпруга й, с цел да докаже, че й изневерява, а той я покани да намине за едно питие…
Батерията се опираше в кожата й и бе студена. Побиваха я тръпки. Отново трептеше, но този път от лоши предчувствия и страх. Опитваше се да си изясни какво чувства към Макс. Неусетно животът й се бе превърнал във войнствено отрицание на миналото й. Каквото и да бе изпитвала към Макс — привличане, доверие, благодарност — всичко бе изпепелено. Омразата, която я завладя, щом научи истината, отстъпи място на нещо друго. Макс бе слаб и корумпиран човек, но тя по-скоро го съжаляваше и не изпитваше злоба към него. Канеше се да му причини болка и да го погуби — това беше категоричното й решение — желание за правосъдие, а не жажда за отмъщение.
Служителят се върна на съвещанието и остави плъзгащата се врата леко отворена. Лайза се промъкна боязливо, погледна вътре и видя Макс през мъглата от цигарен дим. До Макс седеше главният му адвокат — Питър Флахърти. Той и още дузина сътрудници се бяха струпали над купчините документи, подготвени за Федералната администрация по въздухоплаване.
— Първото им обвинение е, че използваме резервни части, закупени на черния пазар — каза Флахърти, висок сивокос мъж в началото на шейсетте.
Макс го бе отмъкнал от една фирма в Маями, където бе получавал високи доходи. Неговата специалност беше умението му да заобикаля правилата на Федералната администрация по въздухоплаване, без да ги нарушава.
— Второто обвинение е, че сме нарушили член четиринадесети, който се отнася до подготовката на летците.
— Това са глупости — изгърмя гласът на Макс.
— Нашата позиция е, че не сме били уведомени за одобрения списък на производителите на частите — каза Флахърти — и че тайванските части са произведени по същите норми и допустими отклонения.
— Да, за авиолиниите на Манджурия — изкикоти се някой.
— Колкото до подготовката на пилотите — продължи сериозно Флахърти, — става дума само за известен безпорядък в системата за съхранение на докладите.
— Да ги погребем в нея — обади се Макс.
„Правилно, много те бива за това. Нали прегледах документите ти.“
— А спорът по поддръжката? — попита Макс.
— Казват, че не сме реагирали на предупреждението за вероятно нарушение, констатирано от внезапните проверки.