Макс се съживяваше и Лайза бе удивена.
„Той се опитва да спаси живота ми.“
— Цялата Федерална администрация ще се нахвърли върху нас — продължи Макс. — Шанк, аз имам документи, които ме свързват с Лайза отпреди десет години. Нашите хора ще бъдат призовани в съда и с нас е свършено.
— Не можем да я пуснем да си отиде. Ще разкаже всичко на шефа си.
— Какво ще му разкаже? Че е работила за „Атлантика Еърлайнс“, но е променила становището си и сега е на противниковата страна? Той незабавно ще я уволни и ще я лиши от адвокатски права — логично изтъкна Макс.
Това вече беше старият Макс или поне подобие на силния мъж, когото Лайза някога познаваше.
— Шанк, ти няма да я нараниш. Няма да го допусна. Ще се обадя в Осака и…
— Млъкни — каза Шанк, но в гласа му нямаше гняв. Бе се примирил и размишляваше.
Шанк знаеше, че Макс има право. Не можеше да убие Лайза. Не и преди да се свърже с Кацушика Коширо. А това би било нова грешка. Има моменти, когато човек се нуждае от груба сила, но и други, когато трябва да действа с финес. В този миг на Шанк му се искаше да затръшне вратата, вместо да си губи времето да я заключва. Ситуацията обаче налагаше да се действа деликатно. Реши да се успокои, да се пребори с естествения си импулс веднага да убие кучката.
— Може би един път и ти имаш право — призна Шанк. — Ако двама от сътрудниците, работещи по един и същи случай, умрат… Но все пак не можем да й позволим да остане в съда. Трябва да я отделим от съдията.
— Аз не съм приключила — дръзко го изгледа Лайза.
Шанк замълча за миг. След това лицето му просветна от някаква мисъл и той злобно се ухили.
— Не е необходимо.
23.
— Сигурно ме мислиш за пълен неудачник. — Макс се тръшна на канапето.
— Не — отвърна Лайза. — Ти си човекът, който спаси живота ми. На два пъти. Преди десет години и тази вечер.
Тя седеше до него и държеше ръката му. Шанк си бе тръгнал преди няколко минути с думите:
— Всяка от вас, влюбени птички, заслужава другата.
Макс изглеждаше унесен в спомени, геройската му постъпка го бе изпълнила със сантименталност.
— Лайза, аз винаги съм те обичал. От първата вечер в Сан Франциско, когато седяхме в колата и наблюдавахме как мъглата се спуска над моста. Не е ли тъжно?
— Не. — По бузите на Лайза се стичаха сълзи. — Прекрасно е и аз знам, че го разбираш.
— Иска ми се да можех да върна стрелките на часовника, не само заради теб, но заради всичко. Оглеждам се и виждам, че моят свят потъва. Чудя се как стигнах дотук. Кога направих първата погрешна стъпка?
Тя бе попаднала в торнадо от чувства. Макс я бе спасил дори и след нейното предателство. Беше му благодарна, но все още бе решена да се бори срещу него. Дори и сега, с болката по кожата, там, откъдето Шанк бе дръпнал записващото устройство, с тъпата болка в коремната област, с незатихналия още страх. Тя не се предаваше.
— Иска ми се да можех да направя нещо за теб, Макс. Ти направи толкова много за мен. Беше ми любовник, учител, приятел, дори баща, за какъвто винаги съм мечтала, но не съм имала. Боя се за теб, Макс. Не искам да ти се случи нищо лошо.
Той се усмихна печално и я целуна по челото.
— Ти ще продължаваш с опитите си да обърнеш хода на процеса, нали?
— Не мога да се предам.
— Не се ли боиш от Шанк?
— Ужасявам се от него.
— Той ще те спре. Шанк не е глупав. Той е брутален, садистичен, жесток… но не е глупав.
— Ще бъде ли всичко наред, Макс?
— Не можеш да имаш всичко, Лайза. Ако успееш, Шанк ще убие и двама ни. Ако не успееш, ще съсипе кариерата ти. Толкова усилия положи, за да стигнеш дотук. Самата ти казваш, че „Атлантика“ ще спечели. Защо не оставиш нещата така?
— Не мога!
Той нежно стисна ръката й и каза:
— Знам.
След това влезе в спалнята и затвори вратата зад себе си.
Лайза отвори уста, но не се чу нито звук. Апартаментът й беше преобърнат с главата надолу. Остана неподвижна до вратата. Не бе в състояние да помръдне. Картините или висяха изкривени, или бяха захвърлени на пода. Върху кухненския под имаше парчета от счупени чинии. В спалнята чекмеджетата бяха извадени, а съдържанието им разпръснато. Най-финото й бельо, сатененият й халат, бодито от черна дантела, бялата копринена блуза — всичко бе на парчета. Чашката на скъсан сутиен се мъдреше върху настолната лампа и напомняше шапчицата, която евреите слагаха по време на молитва или храна. Розови бикини плуваха в тоалетната чиния.