Тя си представяше как Шанк руши апартамента й. Трепереща от гняв и насилена за втори път през тази ужасна нощ, тя изскимтя:
— Не можеш да ме уплашиш. Ще трябва да ме убиеш.
Изведнъж чу нечий глас и застина. Стомахът й се сви, като че ли беше на лодка, подхвърляна от големи вълни.
„Тук има някой.“
Звукът долиташе от втората спалня, която тя бе превърнала в свой кабинет. С разтуптяно сърце тя приближи вратата и се заслуша в мъжкия глас. Говореше толкова тихо, че тя не можеше да различи думите. След това чу неясно мърморене и шепот на жена. Беше налудничаво, но тя чуваше собствения си глас.
„Боже господи!“
Лайза отвори вратата. В тъмната стая работеха телевизорът и видеото. На екрана се виждаха двамата със Сам, голи. Краката й притискаха бедрата му, а той се възбуждаше все повече и повече. Първата им нощ заедно. Обзета от паника, тя включи осветлението. По стените висяха накачени снимки с размери двадесет на двадесет и пет сантиметра. Фотосите представяха сцени от любовната им игра. Вероятно бяха свалени от лентата на видеозаписа. Гневът й пламна като искра. Тя накъса снимките и ги свали от стената.
„Шанк е бил тук, но какво е посланието?“
Тя си припомни събитията от вечерта.
„Не съм приключила“, бе му казала тя.
„Не е необходимо“, бе отговорил той.
И разбра. Надяваше се само да не е много късно.
Констанс Труит отговори на петото позвъняване.
— Госпожо Труит, аз съм Лайза Фримонт. Съжалявам, че ви безпокоя толкова късно, но се налага да разговарям със съдията.
— В единадесет вечерта в понеделник? — Констанс сякаш се забавляваше. — Да не би някоя невинна вещица да е застрашена с екзекуция или пък просто ви липсва гласът на шефа ви?
„Тя е пияна. Господи! Нямам време за това!“
— Случаят е спешен.
— Нима? Чудя се как изобщо са съставили Хартата на свободата без него. Трябва ви помощ, за да напишете някоя остра забележка, която светът очаква с нетърпение, или просто сте сложили на погрешно място гащите си?
С професионален тон, като сподавяше желанието си да удуши Констанс с някоя от хавайските й ленти, Лайза каза:
— Моля ви, госпожо Труит. Може ли да говоря с него?
— Можете, но не е възможно. Аз съм специализирала английски, както знаете. В Бринмауър всички момичета говореха като професор Хенри Хигинс. Колкото до съдията Труит, моят донор на сперматозоиди, той е на стадиона, пие бира и приказва с другите прекалено пораснали момчета. Кажете ми, госпожице Фримонт, отказвате ли се от тестостерона им? Навярно не. Вероятно самата вие разполагате с предостатъчно количество.
— На мача на „Червенокожите“ ли е?
— Да, седи в ложата на сенатора Гордън, както казах и на господина. Високо над шума, далеч от беснеещата тълпа, точно по вкуса на Сам.
— Какъв господин? — От притеснение Лайза губеше контрол над гласа си.
— Азиатец, предполагам. Господин Ханкисана от офиса на сътрудниците. Каза, че му е необходимо да разбере къде е съдията.
— Сигурна ли сте за името?
— Да, скъпа. Той го произнесе буква по буква.
„О, не! Господи!“
Лайза обмисли анаграмата.
„Няма никакъв Ханкисана. Има само Шейкениън!“
Естествено, разстроен от факта, че не може да я убие, Шанк не искаше да я допусне близо до съдията и бе замислил как да я отстрани. Ако не побързаше, щеше да загуби Сам.
Погледна часовника си. Единадесет и десет. Играта щеше да продължи до полунощ, а може би и малко по-дълго. Тя благодари на Кони и затвори. Продължаваше да се пита дали мъжете наистина са от Марс, или от някоя по-далечна планета — например от Уран.
Отново телефонира, този път по клетъчния телефон от таксито, с което пътуваше към новия стадион в Ландовър. Разказа последните новини на Грег, като омаловажи опасността, в която се намираше. Каза му за Дрейтън и за стария пиян Крекър, който управлявал моторница, пълна с алигаторски кожи.
— Трябва да го намериш. Дано си спомни къде е намерил диска. Не е много вероятно, но може би липсващото парче е някъде наблизо.
— Ще го намеря — развълнувано каза Грег. — Ще се върна с него.
„Като че ли е много лесно да намери нещо, което цяла година са търсили стотина души. Славна е наивността на младостта.“
— Внимавай, Грег. — Тя се чувстваше стара и майчински настроена.