След това затвори.
— Неприятно ми е да ви го съобщя, госпожице — обади се шофьорът на таксито, — но играта почти свършва.
Тя му каза да настъпи и че ако премине през няколко червени светофара, бакшишът ще бъде двойно по-голям от обичайното. Шофьорът се съгласи, тя му подаде шепа банкноти и той полетя.
Портиерката я видя да приближава. Лачените й обувки в консервативен стил потропваха по настилката. Набързо се бе преоблякла във вълнено сако и подходящи панталони. Носеше куфарче.
„Изглеждам целенасочена, тържествена и уверена.“
Тя извади картичката, удостоверяваща, че е служител на Върховния съд, и я показа на младата афроамериканка в синя униформа.
— Идвам по работа. Спешно е.
— Тук? Сега? — попита жената.
— Въпросът е на живот и смърт. Моля, посочете ми къде е ложата на сенатор Гордън. Трябва да намеря съдията Труит. Аз съм адвокат, свидетел при изпълнение на смъртни наказания.
Тя наистина носеше молба за отмяна на екзекуцията на един затворник от Тексас. За съжаление на затворника помилването му бе отказано още преди седмица и миналия вторник в полунощ неговият процес, според юридическите термини, бе приключен.
Над тях тълпата шумно изразяваше одобрението си от развоя на играта и говорителят гласовито обяви, че „Червенокожите“ са в десетметровата линия на „Гигантите“.
Жената заговори по радиостанцията. След минута се появи шестдесетгодишен мъж с количка за голф и покани Лайза да се качи.
— Асансьорът е точно вдясно до стълбите. — Той огледа куфарчето й, сякаш бе възможно да съдържа обогатен плутоний. — По-рано работех в администрацията и често носех на президента Никсън комюникетата от Сайгон. Той не ги четеше, докато не свърши играта.
Профучаха до близкия асансьор и оставиха количката за голф. Вратата се отвори и обслужващият асансьора им махна с ръка да влизат. По преносимото радио ги информираха за тъчдаун на „Червенокожите“.
Шанк бе облякъл едно келнерско сако. Ръкавите му бяха къси. Бе използвал детективска значка, за да проникне на стадиона. След това даде на келнера триста долара за сакото и още двеста за идентифициращата карта.
Влезе в служебните помещения, където приготвяха храната, взе един поднос с шоколадови бисквити, гевречета и чиния с плодове и се отправи към ложата на сенатора Гордън, която бе на мецанина.
И така, беше се справил лесно. Бе започнал с позвъняване в дома на съдията Труит, където отговори съпругата му — говореше от разстояние три джина с тоник. Беше виждал снимката й в документите. Бе висока и мършава като повечето представители на висшата класа англосаксонски протестанти. Шанк предпочиташе жени с повече месо по костите.
Каза й, че трябва да съобщи нещо спешно на съдията, и тя му даде исканите сведения. Гласът й звучеше така, сякаш не се вълнуваше дали съпругът й ще се прибере преди да изгрее слънцето.
По пътя към стадиона прослуша касетата със записа на Макс. Нещастен кучи син! Когато всичко приключеше, все едно как, той щеше да умре. Но тази нощ той принадлежеше на Лайза и от тази мисъл Шанк се възбуди много повече, отколкото когато гледаше видеозаписа.
Вратата на асансьора се отвори и Лайза излетя навън. Джим Сакстън, както се беше представил униформеният служител, не се впечатли от спешната ситуация. Той креташе зад Лайза и й показа затворената врата на ложата. Тя нахлу вътре, без да почука. Огледа се и видя десетина души, насядали на две нива. Някои наблюдаваха играта през отворения прозорец, други — на монитори, прикрепени на стената, а трети изобщо не се интересуваха от мача, седяха на бара и пиеха. Сам го нямаше.
— Беше ли тук съдията Труит? — високо попита тя.
Никой не отговори.
Откъм редицата до прозореца някой извика:
— Хей! Удар за „Червенокожите“!
— Това ложата на сенатор Гордън ли е? — извика настоятелно Лайза.
Един възпълен мъж посочи с ръка към бюфета и каза с южняшки акцент:
— Не, мадам. Тук е Американският институт по тютюните. Заповядайте, останете при нас и пийнете нещо.
Тя се обърна и излетя от ложата. Джим Сакстън изглеждаше смутен.
— Господи! — Гласът му прозвуча извинително. — Сенатор Гордън има същата ложа, но в другия край на игрището. Ако погледнете през прозореца, ще я видите. Съжалявам, но се обърках в този нов стадион и така нататък. Когато работех в куриерската служба, никога…