— Казано с юридически термини, това беше конспирация…
— А с човешки думи? Какво беше онова между нас двамата?
Тя потрепери — и от ниската температура, и от тревога.
— Толкова много неща имам да ти разказвам. Трябваше да го направя по-рано, но се боях, че няма да ме разбереш.
— Какво да разбера? Говори, да те вземат дяволите!
— Те искаха твоя глас в процеса за „Атлантика“. Бях принудена да те прелъстя, Сам, но аз се промених. Обичам те. Наистина…
— Спала си с мен, за да ме изнудваш. — Устата му пресъхна. Струваше му се, че тялото му е пълно с олово.
— Не! Кълна се, че не знаех за видеото.
— Не си мислела, че ти е необходимо — горчиво каза той. — Ти добре познаваш способностите си. Една хапка от ябълката и получаваш гласа ми, така ли?
— Сам, моля те… — изплака Лайза.
Внезапно Сам Труит се почувства изморен. Огънят в гърдите му бе прегорял. Усещаше тъпа болка в черепа си. Бе намерил най-ценната стока — познанието за себе си, по възможно най-болезнения начин, като се оглеждаше в счупено огледало. Поглеждаше и виждаше един глупак.
„Този шепот в спалнята… Всичко е било лъжа.“
— Аз ти вярвах — каза й той. — Мислех, че те обичам, но дали си била ти? Сигурно съм бил луд. Погрешно съм приел младостта ти за невинност, красотата ти — за чистота. Никога не съм виждал истинската Лайза Фримонт.
— Не съм нито невинна, нито целомъдрена, но съм на справедливата страна в делото.
— Справедлива страна? Ти не трябва да бъдеш на ничия страна. Каква справедливост има да бъдеш агент на група измамни адвокати?
— В началото помагах на „Атлантика“. Те са направили видеозаписа.
Водовъртеж от смущение завъртя главата на Сам.
— „Атлантика“? През последните три седмици ти непрестанно все ме убеждаваше каква пародия би било, ако допуснем обобщено съдийско становище.
— Научих истината. Помагам на ищците.
„Това не може да е истина“ — мислеше си Сам. Неговият адвокат сътрудник, неговата любовница беше своенравен шпионин, който скачаше от едната на другата страна като двоен агент на ФБР.
— Какво стана? Получи ли повече пари за услугите си?
— Сам! Изслушай ме! „Атлантика“ е скрила доказателствата и е корумпирала разследването.
— Не ми пука! Не ми пука за делото. Интересувам се какво стана между нас.
— Сам, моля те, изслушай ме. Цялата защита на „Атлантика“ е измама.
— Нашата връзка е измама! Ти си измама!
— Знам, че си разгневен и наранен. Но те моля да се опиташ да разбереш.
„Не съм само наранен. Аз съм смъртно наранен.“
Чувстваше се като бик, прободен с пиката на тореадор. Кръвта му изтичаше. Бяха го измамили и болката го изпълваше и изгаряше като опустошителен огън.
— Какво има да разбирам? — Очите му бяха пълни със сълзи. — Какъв смисъл има?
— Обичам те, Сам.
Върнаха се в празната ложа. Сам я бе хванал за ръката точно над лакътя, като че ли тя щеше да избяга. Зелената трева отвън блестеше под светлините на прожекторите. Сам си наля водка с лед и се заслуша в историята на живота на Лайза.
Гласът й издаваше страданието й. Започна с баща си, който се бе промъкнал посред нощ в стаята й. Още чуваше дишането му и виждаше оранжевия край на цигарата, усещаше миризмата на дима и на изпития алкохол. Дълги години видеше ли запалена цигара в тъмнината, се парализираше от страх. Разказа му и за „Тайки Клъб“ и Крокет — нейния обидчив приятел — и как се бе появил Макс и я бе спасил.
— Макс не е добър човек, поне по твоите стандарти. Той е слаб и корумпиран, но само той искаше да получавам най-доброто; помогна ми да израсна, макар че това означаваше да го изоставя.
Каза му за Тони Кингстън и сина му Грег, описа му колко я бе съкрушила катастрофата.
— Тони бе първият мъж, когото обичах. Когато загина, бях напълно опустошена.
„Тони. Тя никога не е споменавала Тони, нито неговия син. Нито Макс. Нито «Тайки Клъб». Боже мой, та аз изобщо не я познавам!“
— Не те разбирам. Ако си обичала Тони, защо не обвини Макс след катастрофата?
— Мислех, че Макс е жертва. Мислех, че е загубил всичко заради някакви луди терористи.
Разказа му за Джо Дрейтън и за подправените доклади по поддръжката, за роторния диск, чийто метал бил износен. Накрая му разказа за Шанк и за заплахите му, както и че е убедена, че той е способен на всичко.
— Сигурна съм, че той е убил Джери — прошепна Лайза.