— Какво?! — Труит бе стъписан. — Той е убил Джери Клайн?
Сам допи водката и си наля нова. Замисли се. Джери Клайн бе толкова млад… Труит се чувстваше отговорен за него. Що за животно бе убило този беззащитен младеж?
Главата му се замая, но думите не излизаха от устата му. Труит живееше по законите за добро поведение и очакваше същото и от другите. Навярно беше наивен. Твърде дълго бе живял откъснат от реалния свят. Не можеше дори да си представи, че някой би извършил убийство, за да спечели съдебен процес.
Труит поведе безполезна битка да овладее чувствата си и надигащия се у него гняв. Искаше да удари Лайза, да я нарани така, както тя бе наранила него.
— Да видим дали съм прав. Още преди да достигнеш възрастта, когато имаш правото да гласуваш, ти си била стриптийзьорка, която е убеждавала мъжете да поръчват шампанско. След това си изоставила тази работа и в продължение на десет години си била любовница на изпълнителния директор на „Атлантика“, с изключение на годината, през която си била с пилота, загинал с полет Шестстотин и четиридесет. След това си се върнала при „сладкото татенце“. Единствената ти причина да кандидатстваш за работа във Върховния съд е било желанието ти да корумпираш процеса, поради разбираемите ти задължения към човека, който е подписвал чековете. Нещо като изплащане на заем за образование. След това дойде в дома ми с предложението си. Но аз съм препарирано прасе. Заслепи ме с парче торта, изостри апетита ми с евтиния, но красив вид на твоя…
— Сам, това е непоносимо.
— Никога не прекъсвай съдията, съветнико. — Погледът му бе студен като лед. — Прелъсти ме, за да получиш гласа ми в полза на авиокомпанията, но си се спречкала със „сладкото татенце“ и си започнала нелегална работа в полза на ищците. А сега най-голямото ти желание е да обърнеш съдебния процес в тяхна полза.
— Не! — Лайза изглеждаше наранена. — Това не е вярно! Така, както го казваш, звучи ужасно. Ищците заслужават да победят!
— Но не върху основата на фактите, а благодарение на твоите контакти.
— Каква е разликата?
Труит глухо се изсмя.
— Как е възможно човек, който е завършил с почести право в Станфорд, да задава подобен въпрос?
— Нека правосъдието възтържествува, дори и небесата да се продънят. Не преподаваше ли това в Харвард?
— Това е изопачаване. Аз учех, че не бива да се допуска технически подробности да застрашават правосъдието, но не съм споменавал, че е възможно да се използват незаконни средства, за да се постигне резултат, а съм и съвсем сигурен, че никога не съм предлагал на адвокат сътрудник във Върховния съд да стане двоен агент, като същевременно спи с шефа си.
Тя се отдръпна, сякаш някой я зашлеви.
— Ти си достоен за презрение.
— А ти лъжеш. Или ако използваме методите на кръстосания разпит, да попитаме преди ли си излъгала, или лъжеш сега? На чия страна си в действителност? На чия страна ще бъдеш утре? Трудно е да се предвиди.
— Казвам ти истината, „Атлантика“ е убила онези хора. Записала съм признанието на Макс Уонакър за измама в поддръжката.
Той размаха плика със снимките в лицето й.
— Историята ти щеше да бъде по-достоверна, ако ми я беше казала, преди да видя „златните мигове на Кодак“.
— Щях да ти кажа. Преди изслушването на страните щях да ти кажа всичко.
— Нима? — с недоверие изрече Труит. — А кой говори сега? Шпионката на ищците или проститутката на ответниците?
Сълзи изпълниха очите на Лайза и тя се извърна. Бе загубила всичко. Болеше я сърцето, усещаше се като в празно пространство. Навън бяха загасили прожекторите и тревата изглеждаше сиво-зелена.
— Току-що ти разказах всичко за себе си, за най-болезнените мигове от живота си, и какъв е отговорът ти? — промълви тя с искрена болка.
— Спести ми наранените си чувства, Лайза. Спести ми тържествените си обяснения в любов. — Той отвори плика и извади снимките. — Това не е любов. Не е и нежност. Не е това, което мислех преди. Господи! Мислех те за блестяща, чувствителна и всеотдайна жена, а не за прикрит агент на някаква японска сган или на онзи, който стои зад „Атлантика“.
— Забрави за мен. Опитай се да не приемаш нещата лично. „Атлантика“ се кани да опорочи делото. Те са убили всички онези хора и ако не ги спреш, ще се отърват.
— Това не влиза в задълженията ми. Аз съм съдия. Аз взимам решения върху основата на фактите, а не защото някаква истерична жена с крещящ конфликт на интереси ми казва какво трябва да направя.