Няма значение. С четири сигурни гласа „Атлантика“ печелеше, след като Труит искаше да се оттегли. Дори Бракстън и Маклеод да подкрепяха съдийките, гласовете щяха да станат четири на четири и решението в полза на авиокомпанията щеше да бъде одобрено. Най-вероятно, за да се постигне мнозинство, един от двамата изчакващи щеше да се присъедини към главния съдия. Без Сам Труит, който да подкрепи ищците и да убеди групата на умерените, процесът щеше да приключи. Сам Труит бе решаващият глас. Той беше най-важната фигура, а тя го бе загубила… бе загубила всичко!
Навън се затръшна вратата на кола. В апартамента беше топло и задушно. Мислите й препускаха. Какво щеше да прави на следващия ден?
Което фактически беше вече този ден. Ще отиде рано в Съда, ще разчисти бюрото си, ще прибере плаката с Тасмания, ще се прибере у дома и ще опакова всичко останало. Ще тръгне на запад, може би ще се върне в Калифорния. А после?
Чу шум. Някой драскаше по бравата. След това чу изщракване като при затваряне на врата.
„Не! Това не може да бъде! Не!“
Шанк бе победил. Какво още искаше? Лайза лежеше между чаршафите гола и парализирана от страх.
Може би грешеше. Понякога от коридора се чуваха шумове, които…
Чу стъпки по плочките.
Седна в леглото. Трябваше й оръжие, но не разполагаше с нищо по-смъртоносно от пухената си възглавница. Протегна се към телефона и започна да набира девет-едно-едно. Вратата на спалнята се отвори.
— Лайза — прошепна той.
„Велики боже!“
— Будна ли си?
— Сам! Какво правиш тук?
— Съжалявам. — Той приближи леглото.
За момент й се стори, че е заспала и сънува жесток сън. Седна и придърпа чаршафа към себе си, макар че никога преди не се бе срамувала от него. Той ли бе наистина, или неговият призрак?
Труит приседна на ръба на леглото и я взе в прегръдките си. Тя се разплака, тялото й се разтърсваше от ридания. Хълцаше така силно, че не чуваше какво й шепне Сам.
— Мислех само за себе си — каза той. — Мислех за моята кариера, за моя живот и за моите принципи. Трябваше ми време, за да осъзная колко много си рискувала за това, в което вярваш. Каквото и да те застрашава, няма да си сама. Аз ще бъда до теб.
— Ще бъдеш ли? — не вярваше тя.
— Нямам избор. И аз те обичам.
Любиха се с настървение, обзети от страст и силни чувства. Само преди час тя мислеше, че никога вече няма да го види. Само допреди миг мислеше, че ще я убият.
А сега това… Широките му рамене, добре очертаният гръден кош, пясъчните косъмчета, които покриваха корема му до онова, което се бе превърнало в меч и търсеше път към нея. Тя го целуна и приплъзна езика му в устата си, хвана го със зъбите си и го стисна. Ръцете му покриваха главата й и тя не можеше да помръдне — затворничка в неговото желание. Беше любов, примесена със страх и гняв, която правеше да изглеждат нищожни всички други чувства, освен изгарящата страст.
Той я хвана за косата и силно я дръпна, като същевременно измъкна езика си от устата й. Целуна я. Зъбите им се докоснаха. Лайза едва дишаше.
Беше влажна от желание, изгладняла от страст и копнееща да го поеме в себе си. Ръцете му бяха върху тялото й. Той плъзгаше езика си надолу до корема й. Зърната на гърдите й горяха, а долу пулсираше с гореща влага. Тя надигна бедра, копнееща да го посрещне.
Сам се бе подпрял на ръце, надвесен над нея. Тя се разтвори за него и той се плъзна в тялото й. Започна да се забива напред, телата им се удряха в яростен ритъм, сякаш и те съзнаваха, че любовта им е застрашена. Светът бе като назъбен планински връх, а връзката им — толкова крехка, че можеха да я загубят. Само при едно подхлъзване можеха да загубят и живота си!
Щом той свърши, тя простена, но не прекрати яростните си движения, като го придърпваше все по-навътре, обзета от желание да достигне до утробата й. Бе отметнала глава назад и бе обвила с крака кръста му. Той шумно си пое дъх и извика името й. Отново и отново експлодираше в нея. Лежаха, потънали в пот, и щом Лайза заплака, той изсуши с целувки сълзите й.
Втория път се любиха бавно и нежно, потънали с наслада в прегръдките си. С целувките и милувките сключваха мълчалив пакт за конспирация.