Грег търсеше собственика на моторницата, миризливия Крекър, който преди три години бе превел Дрейтън през водораслите в изпълнената с мирис на изгоряла плът и самолетно гориво утрин. По време на полета от Маями, а и докато пътуваше на запад към Тамиами Трейл, Грег си представяше онзи ужасен ден. Виждаше как Дрейтън намира парчето от диска, опитваше се да си представи как се е чувствал, хванал в ръка доказателството за собствената си непочтеност. Смачка няколко комара, кацнали върху ушите му, и се заслуша в обясненията на отегчения екскурзовод. От една от колибите се носеше острата миризма на печено.
— Алигаторите имат широка и закръглена муцуна. — Младежът посочи припичащото се на слънце в калта на канала триметрово животно. — Главата на крокодила се стеснява в тънка муцуна.
Грег вече бе пътувал половин ден с моторница из Евърглейдс, шапката на „Гигантите“ бе отвяна от перката на двигателя и пилотът на моторницата я извади с въдица от струпаните в мочурището водни лилии. Грег се преструваше, че изучава птиците и флората, но при всяка възможност питаше рибарите, продавача на стръв, собственика на моторницата, всеки, който имаше вид на местен човек, къде би могъл да намери пияния Крекър, който бе взел на борда на лодката си Джо Дрейтън в деня след катастрофата на „Атлантика“. Всички си спомняха за катастрофата — та кой би могъл да я забрави?! Но никой не разпозна Джо Дрейтън по снимката, която им показваше. Никой не знаеше кой го е водил из мочурището.
Как можеха да запомнят? След катастрофата бе настъпил същински хаос от хеликоптери, полицейски коли и линейки.
Телевизионните камери били навсякъде.
— Пазете се от алигаторите и крокодилите — наставляваше екскурзоводът, нещо, което според Грег бе пределно ясно. — Те ядат костенурки, риби и птици, но обичат и филе от хомо сапиенс.
Неколцина загорели от слънцето туристи, които стояха върху дъсчената пътека на брега, се изкискаха. Леко движение привлече вниманието на Грег и той засенчи с ръка очите си, за да ги предпази от слънцето на Флорида. По пътеката се плъзгаше змия — на няколко метра от дремещия алигатор и вън от полезрението му.
— Котънмаут — посочи я екскурзоводът. — Много отровна.
Внезапно, без да помръдне главата си, алигаторът шибна с опашка змията и я запрати в тревата, далеч от водата, само на няколко крачки от туристите, които инстинктивно отстъпиха назад. Алигаторът се хвърли напред, зашемети змията и я нагълта. Тесните му очи бяха втренчени в туристите, които побързаха да се отдалечат от пътеката.
По-късно Грег яде пържен индиански хляб и печени жабешки бутчета в ресторанта на селището. След това влезе в смесения магазин — мръсно място, пълно с гумени алигатори, миниатюрни портокалови дръвчета, индиански барабани и лули на мира от Хондурас, произведени в Тайван. Приближи мъжа зад щанда. Върху една пластмасова табела бе изписано: „Обслужва ви Джим Тайгър“.
Тайгър бе облечен с фланелка на „Делфините“ от Маями, мръсни дънки и прашни каубойски ботуши. Беше едър, с дебел врат и кисела физиономия. Дългата му черна коса стигаше почти до раменете, а по пръстите си имаше няколко сребърни пръстена. Нефритени гривни красяха китките му. Пушеше и нареждаше на купчини кренвирши в целофанови опаковки.
— Търся един човек. — Грег извади снимката на Джо Дрейтън и в знак на уважение свали шапката си. — Тук ли бяхте преди три години?
— Тук съм бил през целия си шибан живот.
— Този човек е наел моторница на сутринта след самолетната катастрофа. Собственикът е местен човек, Крекър — пияница на около шестдесет години, който има нужда от една хубава баня. Него търся.
Тайгър се разсмя и издиша облак цигарен дим.
— Това не е особеност. Същото може да се каже за всеки бял човек наоколо. — От цигарата падна пепел. — Господи, какъв ден беше! Много хора, много лодки. Братовчед ми даде лодката си под наем на хората от Седми канал, можете ли да си представите? Обещаха по две хиляди на ден. Можеше да изкара и по пет хиляди. Е, ако индианците бяха умни, щяха да живеят в Палм Бийч, а белите щяха да си стоят тук с алигаторите.
— Значи не знаете кой може да е бил?
— Тези хора нямат имена или поне не ги казват. Нямат телефони, нито номера на социалните си осигуровки. Живеят нагоре в колибите, ловят риба и залагат капани. До Трейл слизат само за газ и провизии.