„Или какво? Ще ме подкараш с пушка? Би ли съобщил някой на шефа, че не работя за него?“
Труит свали тогата си. Чувстваше се като шериф, който връща пистолета и значката си. С усещането за обреченост, той мълчаливо последва шефа до кабинета му.
— Къде ги намерихте? — гневно попита Сам, като гледаше снимките с размер двадесет на двадесет и пет сантиметра, подредени върху бюрото на главния съдия. Стаята бе обзаведена с антични мебели от колониалния период и дилетантски каубойски скулптори на Фредерик Ремингтън, но в момента Труит бе прекалено разсеян, за да се загледа в тях. Гледаше как шефът му съзерцава „Най-доброто от чукането на Сам и Лайза“.
— Значи признавате, че вие сте мъжът на снимките?
— Разбира се, че съм аз — избоботи Труит и лицето му почервеня. Бе притеснен от това, което щеше да последва. Без съмнение главният съдия бе очарован да го спипа със свалени гащи.
„Какво ли знае това говедо?“
Уитингтън бе сложил ръце зад гърба си и крачеше пред библиотечния шкаф, принадлежал някога на Ейбрахам Линкълн. Накрая спря пред прозореца. Навън прехвърчаше сняг.
— А младата жена — Уитингтън се загледа в Капитолия, — младата жена, която е гола като сойка, е сътрудничката ви Лайза Фримонт, нали?
„Господи! Запомнил ли е всичко? Дали винаги говори по този начин?“
— Да, това е Лайза.
— Снимките монтаж ли са? Променени ли са по някакъв начин?
Труит ги разгледа. Чувстваше се като свидетел пред съдебно жури. Ето, на тази бе легнал по гръб, а Лайза го бе обкрачила, с отворена уста, очевидно изпаднала в екстаз. Ето го отново, този път върху нея. Краката й бяха увити около кръста му. На трета снимка лицето му бе в сянка, защото го бе заровил между краката й. Смущението му премина в чувство за унижение. На последната снимка се виждаше ерекцията му, насочена съм камерата.
— Не, нищо не е променено, макар че някои неща са преувеличени. Добра работа. Използвали са широкоъгълни лещи.
— Забавно ли ти е, Сам? — Шефът се приближи и се надвеси над него.
— Не, намирам го за унизително, уронващо човешкото достойнство и смятам, че не е ваша работа.
— Ще видим. Ще потвърдите ли, че всички снимки са истински и точно представят онова, които изобразяват — че вие и вашата сътрудничка имате сексуална връзка?
„Той подготвя свидетелските си показания за делото по обвинението ми: Тогава помолих съдията Труит да удостовери автентичността на снимките…“
— Вижте, шефе. Това са лични проблеми и нямат нищо общо със съда.
— Ще се разбере. Предупредих те, Сам. Имаш превъзходен ум, но какво добро може да се получи, ако разсъждаваш с оная си работа?
— Не сте прав. Вие не разбирате.
— Разбирам, че ако се разчуе, ще опозориш съда. Ами какво ще стане, ако момичето те обвини в сексуално насилие? Всеки ден говорим за правата на служителите, а един от братството се възползва в офиса си от млада жена.
— Не е така. А и тя няма да ме даде под съд.
Главният съдия седна зад бюрото си.
— Ами ако е като онази Антия Хил, малката мръсница? Аз само се опитвам да защитя и теб, и моя съд.
— Съжалявам, че ви прекъсвам, шефе, но това не е вашият съд.
— Имаш проблеми с авторитета си, Сам, съзнаваш ли го?
Труит имаше желание да скъса снимките и да ги натъпче в гърлото му.
— Имам право да разбера откъде имате снимките.
— Бяха доставени анонимно заедно с това. — Уитингтън му подаде един лист. Върху него бяха направени фотокопия на снимка на Лайза Фримонт и на едър мъж в пилотска униформа. Под снимките бе напечатано: „Ако съдията на любовта не ви каже кой е летецът, ще го сторя аз“. Бе подписано „От грижовен приятел“.
„Глупости! Съвсем сигурно е, че не е мой приятел, нито някой от съда.“
„Аз съм унищожен“ — помисли си Труит. Светът му се срутваше. Бе подценил противника — фатална грешка на футболното игрище, в съда или на улицата. Лайза му бе казала, че Шанк е главорез, вероятно и социопат. Труит не подозираше, че притежава и хитростта на Макиавели.
Шанк и Уонакър бяха разчитали, че той ще уволни Лайза. Като не го бе направил, бяха тръгнали след него. Просто го бяха заковали. Вече не ставаше дума за отношенията му със сътрудничката, които може би този дърт пръч би простил след строга лекция за морала и жената, която сама се навира между шамарите. Ставаше дума за конфликт на интересите в едно висящо дело.