Преди да отиде да вземе Лайза, се бе прибрал у дома, за да приготви багажа си и да се изповяда на съпругата си. След всичките тези години тя заслужаваше да научи истината.
Къщата бе празна, върху кухненския плот стоеше празна бутилка от водка и изцеден лимон. До тях бяха разпръснати черно-белите снимки, които го преследваха навсякъде. Първо на стадиона, след това в кабинета на главния съдия, а сега и в собствения му дом.
„Този кучи син Шанк!“
Една от снимките бе обърната и на гърба й Кони бе написала: „Ти си толкова предсказуемо копеле!“.
„Не, не е така. Лайза не е само изпълнено с желание красиво момиче. Аз я обичам.“
Той обърна снимката. Ето го върху Лайза. Лицето му бе застинало в гримаса на мъчителна сладост. Сърцето го заболя за Кони, опита се да си представи какво е почувствала като е отворила плика. По дяволите! Не трябваше да става така. Можеше да поговори с нея. Не трябваше да бъде зашлевена в лицето по този начин.
Къде ли беше все пак? Все още можеха да поговорят като възрастни хора. Извика я с надеждата, че е на втория етаж. Никакъв отговор.
Може би беше у сестра си. Вдигна слушалката на телефона в кухнята. Погледът му попадна върху лист, на който бе записан телефонен номер във Вирджиния и нищо повече. Той го набра. Отговори му секретарка:
— Женски медицински център. Моля, изчакайте.
Името не му говореше нищо. Докато изчакваше секретарката да се обади отново, прозвуча запис: „От осемнадесет години Женският медицински център осигурява внимателни и дискретни грижи в нашите модерни офиси във Вирджиния, Мериленд и района“.
„Какво е това?“
„Ние разполагаме с дипломирани гинеколози, извършваме безплатни тестове за бременност и безболезнено прекъсване на бременността…“
„О, не!“
— С какво мога да ви помогна? — попита секретарката.
Той се стъписа и не продума, докато тя не го запита втори път.
— Търся госпожа Констанс Труит. При вас ли е?
— Съжалявам, господине. Ние се придържаме към политика на поверителност и дискретност. Ако оставите името си и телефонния си номер и ако тук има такава личност, което аз нямам правото нито да потвърдя, нито да отхвърля…
„Тя чете!“
— … вашето съобщение ще бъде предадено. В такъв случай ще можете да се свържете с лицето, което…
— Вървете по дяволите! Искам да говоря с нея. Аз съм съпругът й.
— Съжалявам, господине, но нашата политика…
Той тресна слушалката и хукна към вратата.
Като стигна в клиниката, Кони вече лежеше в стаята за възстановяване. Труит бе изискал адреса от телефона в колата си. Кони беше бледа, с притворени клепачи, но му кимна и се усмихна на сила.
— Помня те — каза му тя. — Ти беше копелето, което ме свали по гръб на острова. Дежавю, Сам.
— Защо, Кони? За да ме накажеш ли?
— Не, глупако. Искам да се отърва от теб. Върви си. Върви при малката адвокатка или при някоя блондинка, която ще се появи следващата година. Махни се от живота ми!
Бяха на час път от Маями, когато Труит започна да разказва на Лайза за юношеството си, истории, които Лайза намираше за преувеличени, дори и съмнителни.
— Не си ял наистина гущери, нали? — с недоверие попита Лайза.
— Разбира се, че съм ял.
Тя се усмихна и се загледа в пътните знаци, покрай които прелитаха, докато навлизаха в Глейдс. Възхищаваше се на мускулестите ръце на Сам, с които държеше волана на взетия под наем понтиак. Беше по фланелка и дънки и изглеждаше много по-добре, отколкото в черната си тога. Лайза беше облечена в индиговосин клин с шнур и прилепващо бюстие, което излагаше на показ плоския й корем.
Минаха покрай ресторант с реклама за пържена морска котка и жабешки бутчета.
— Не само гущери — продължи Труит. — Яденето на рагу с мускусен воден плъх беше същинска церемония за момчетата от Тен Таузънд Айландс.
— Това е ужасно.
— Нямаше да говориш така, ако беше яла броненосец, печен на асфалт върху мидена черупка.
— Сам, момчетата от твоя край сигурно са големи капии.
— Тукашните момчета не са капии.
Лайза се загледа в извисяващата се морска трева и попита:
— Какво ще направи Уитингтън?
— Ще се опита да ме накара да се откажа. Републиканците в Сената ще натиснат президента за по-консервативен съдия и така ще съсипят либералите от Харвард.
— Всяка жаба да си знае гьола — каза Лайза.