Минаха покрай избеляло табло, рекламиращо половинчасова разходка.
— Сам, ти трябва да се върнеш в съда.
— Да не се тревожим за това. Имаме друга работа. След това може би отново ще заема мястото си. А ако не го направя — какво?! Все още има неуловен барбун и кефал.
— Какво значи това? Ще слезеш надолу?
— Да кажем, че ще преструктурирам приоритетите си, а точно сега за мен е много по-важно да бъда с теб, отколкото да седя на стола на Оливър Уендъл Холмс.
Сам изрече думите безгрижно, но тя за малко не се разплака. Нима наистина се отказваше от всичко заради нея? Искаше й се да му изкрещи: „Аз не го заслужавам. Спаси себе си!“.
— Сам, обичам те, но не искам да жертваш всичко заради мен.
— Работата ми не е всичко.
Тя се притисна към него и зарови лице в рамото му, обви с ръце гърдите му и силно го прегърна.
Прекосиха Микосуки Вилидж, навлязоха в Шарк Вали и се отправиха на запад. Излязоха от Очопий, на десет километра от мястото, където бе израснал Сам. Той се отклони от пътя и остави колата на паркинга на охранителния отряд.
Влязоха в сградата. Посрещна ги млад мъж с униформата на охраната на парковете на Съединените щати. На картончето бе изписано името му: „Д. Рийд“.
— Искаме да видим списъка на всички осъждани бракониери — ловци на алигатори — каза Сам. — На всеки осъден ловец без разрешително, както и онези, които са надвишили разрешения брой уловени животни или са ловували извън сезона.
— Защо?
„Защото старият Крекър е имал алигаторски кожи на борда на лодката си — помисли си Лайза. — Защо сама не се сетих за това?“
— Списъкът е публично достояние, нали? — попита Сам.
— Не знам. Никой не се е интересувал досега. — Младежът изгледа Сам подозрително. — Да не сте от телевизията?
— Не — отвърна Сам.
— Защото ако сте от „Шестдесет минути“, трябва да повикам началника.
— Всъщност аз съм съдия от Върховния съд на Съединените щати.
— Аз пък съм Дик Трейси — разсмя се младият мъж, обърна се и извика: — Лейтенант!
От офиса се появи едър мъж над четиридесетте, със загоряло от слънцето лице. Плешивото му теме беше розово, а изпъкналият му корем висеше над колана.
— Какво става, Дани?
— Този тук казва, че бил съдия от Върховния съд.
Лейтенантът погледна Сам Труит и се намръщи.
— Да претендира човек, че е съдия, е престъпление, не мислите ли?
— Не по-голямо от това да застреляш ибис и да го опечеш върху черупки от стриди.
— Гледай ти, Скрап! Тогава бяхме на петнадесет.
— И го наричахме пиле по Чоколоски.
Труит се засмя, а Сандърс го прегърна мечешката, като го вдигна от пода. След това се пуснаха и се огледаха преценяващо.
— Не си пропускал да похапваш, Джимбо — каза Труит.
— А ти изглеждаш като човек, който нагъва блатно зеле с пушен джолан.
— Караш ме да се облизвам. Флора прави ли още онзи прекрасен пай със зелен лимон?
— Дрискат ли алигаторите в блатото? — Сандърс хвърли извинителен поглед към Лайза. — Съжалявам, госпожице.
„Госпожица? Аз съм застинала във времето…“
— Каза ли на малката дама как лови с голи ръце алигатори в Лостман Крийк? — Сандърс сбута с лакът Труит в ребрата, но не отделяше поглед от голия корем на Лайза.
„Малката дама! Хайде де!“
— Не исках да се хваля. — Гласът на Труит звучеше по южняшки.
— Не е самохвалство, щом си го направил. Сам влизаше в дупките на алигаторите и измъкваше такива чудовища, които само с един замах на опашката си можеха да му счупят крака.
— Да-да — промърмори Лайза.
— Хей, Сам, малкото съкровище не вярва, че с голи ръце си хващал алигатори за муцуната.
— Въпрос на техника — каза Сам. — Алигаторът може да строши черепа на голям глиган, като го захапе само веднъж и го сдъвче като марципан, но мускулите, които отварят устата му, не са толкова развити и човек може да я затвори, ако е достатъчно бърз.
— Сам имаше най-бързите ръце в Глейдс.
— Аз ли не знам това? — усмихна се Лайза. — Впрочем казвам се Лайза.
— Извинявам се — обади се Сам. — Мама уж ме беше възпитала по-добре. Лайза, това е Джимбо Сандърс, най-добрият нападател на Тен Таузънд Айландс. Джимбо, това е Лайза Фримонт, мой сътрудник.
— Обзалагам се, че е така. — Джимбо я изгледа от горе до долу, като задържа погледа си по средата на тялото й.