Седяха пред компютъра в малкия офис на Джимбо. Телефонът иззвъня. Двама рибари с малка лодка открили кола на дъното на Стреглър Фил Кенън. До брега имало пресни следи от гуми, но нито следа от оцелели хора, само една шапка се носела по водата.
— Какво? — попита Лайза.
— Бейзболна шапка — повтори Сандърс.
„Може да е всеки. Всички носят бейзболни шапки.“
— Какъв цвят? — попита Лайза и Сандърс я изгледа учудено, но все пак попита по радиото.
— Черно и оранжево. На „Гигантите“ от Сан Франциско. Защо?
„Небеса!“
Тя позвъни в мотела. От стаята на Грег не отговори никой. Свърза се със своя телефонен секретар. Бяха се разбрали Грег да се обажда всеки ден в шест вечерта, само за да я увери, че всичко е наред. Вече минаваше седем, а от него нямаше съобщение.
— Сам! — изкрещя Лайза.
От израза на лицето й той разбра.
Колите на двама шерифи от Колър Каунти бяха паркирали до канала, който бе черен и зловещ под лунната светлина. Повърхността на водата се осветяваше от преносими прожектори. Наблизо бе спряла линейка. Червената й сигнална лампа непрестанно се въртеше и осветяваше ниските дървета. Точно когато Лайза и Сам слизаха от форда на Службата за опазване на парковете на Съединените щати, на повърхността на водата се подаде един водолаз и поклати глава. В колата нямаше никой.
Краката на Лайза се подкосиха и Сам я прихвана, за да не падне.
„Това е моя грешка. Аз го изпратих тук.“
Лайза се стараеше да запази самообладание. Щом в колата нямаше никой, имаше още надежда. Никой не знаеше какво е направил Грег. Ако можеше да си представи какво се бе случило, може би щеше да се досети.
— Тук има ли течение? — внезапно запита тя.
— Да, това е приливен канал — отвърна Сандърс. — Отливът се движи на запад към залива.
— Той би плувал натам — каза тя. — Той е страхотен плувец. Изминава по цели километри.
— Защо просто не е изплувал на брега? — скептично попита Сандърс.
— Защото е трябвало да избяга от този, който е бил тук.
— Звучи налудничаво. Това не е…
— Хайде, Джимбо, нека да потърсим — обади се Сам.
Тримата тръгнаха из шубраците. Лекарят от линейката — млад мъж на възрастта на Грег, облечен в син костюм, носеше черна медицинска чанта като лекар, тръгнал на домашно посещение. Тръгнаха на запад. Сандърс им светеше с големия си фенер. Промъкваха се из храсталаците, бодлите нараняваха ръцете им. Вслушваха се с надеждата да чуят човешки глас, но се разнасяха само звуците на крякащите жаби, бръмченето на насекомите и плясъкът на невидима риба.
Лайза не издържа и изкрещя:
— Грег! Грег!
Никакъв отговор.
Така изминаха около километър и изведнъж Сам извика:
— Тук!
Щяха да го подминат. Грег се бе изтеглил на брега и се беше скрил в шубрака. Беше почти в безсъзнание, но успя да се усмихне, когато Лайза се приведе над него и отстрани кичурите коса от очите му.
— Здравей, мамо — прошепна той.
Лекарят бързо го прегледа и обяви, че е счупена лявата му раменна кост и две-три ребра вдясно. Изпадаше в шок.
— Струва ми се, че има и рана от куршум в десния делтовиден мускул.
Премери кръвното му налягане. Беше деветдесет на шестдесет и той му инжектира ефедрин, за да го стабилизира. След това постави тампони във входа и изхода на раната; би му и инжекция с антибиотик, сложи на ръката му временна шина и включи система във вената му. Повика линейката с уоки-токи и след броени минути Грег беше вътре.
— Ще дойда с теб в болницата — каза му Лайза.
— Аз съм добре. Ти трябва да довършиш работата.
Когато се върнаха в участъка, бе един след полунощ. Лекарите казаха, че Грег се е стабилизирал и посъветваха Лайза да се прибере у дома. Полицията взе показания от Грег, но той не бе видял нито лицето на нападателя, нито номера на колата.
Лайза бе сигурна, че е бил Шанк, но нямаше как да го докаже. Гневът й непрестанно нарастваше.
„Няма да ме изплашиш, копеле такова! Ще се боря срещу теб, но не по твоя начин. Ще те обеся с доказателството за това, което си извършил.“
Бе изтощена и прегладняла. Не бяха вечеряли, макар че до този миг не обръщаше внимание на глада. Седяха в офиса на Джимбо и ядяха раци, конфискувани предната нощ от лодка, която се движела без светлини и хората нямали разрешително. Сандърс се извини, че нямал сос от горчица, но в замяна на това откъснаха зелен лимон от дървото зад участъка.