„Пътно произшествие“ — помисли си Лайза.
— Все пак може да е бил той — каза тя. — Имам предвид, че е възможно Джо Дрейтън да е наел точно него.
— Само се надявайте да не е така — заяви Сандърс. — Кой остана?
— Би Джи Маклинток. — Труит разгледа последния лист от разпечатката. — На шестдесет и четири години, висок около метър и седемдесет, осемдесет и пет килограма. Залавян с алигаторски кожи четиринадесет пъти. Не е осъждан. Обвинен от федералния съд за внос на марихуана и оправдан.
— С моторница ли? — попита Лайза.
— Известно време работеше на лодка за лов на скариди — каза Сандърс. — Трябвало е да пресреща корабите, идващи от Колумбия, и да разтоварва стоката по лодките на приятелите си, а после да я откарва по островите, където Бреговата охрана не може да я намери.
Труит продължи да чете.
— Крадец на яйца от морски костенурки.
— Някои смятат, че са афродизиак — поясни Сандърс.
— Злоупотреба с федерална собственост — продължаваше да чете Труит. — Крадец на водни орхидеи.
— От резервата Факахатчи Странд — каза Сандърс.
— Обвинен в опит за физическо насилие над служебно лице, оказал съпротива при опит за задържане, обвинен в палеж на държавно имущество…
— Напъхал парцали в резервоара на полицейска кола и запалил цигара — обясни Сандърс.
— Крал е мрежи с раци, обвинен в притежание на омари с малки размери, в производство и притежание на алкохол с неплатен акциз. Всеки път обявяван за невинен — каза Труит. — Накрая обвинен за неплатени данъци и прекарал дванадесет месеца при ФБР в Маями. — Сам остави разпечатката и погледна стария си приятел, който почистваше предните си зъби от попаднало там парченце месо. — Кой е този човек, Джимбо?
— Би Джи Маклинток — каза Сандърс. — Човек, който притежава мощна моторница.
— Може той да е нашият човек.
— Надявам се да не е.
— Защо?
— Защото Би Джи е ловец на алигатори, миещи мечки и раци, кучи син, който вероятно ще ви застреля в мига, в който стъпите на пристана му.
27.
— Умееш ли да управляваш това чудо? — Лайза се опитваше да надвика шума на двигателя.
Сам Труит не можеше да я чуе. И двамата си бяха сложили шумозаглушители, така че той вдигна палец в знак, че всичко е наред. Тя го изгледа скептично, а той й изпрати въздушна целувка.
Лайза се бе обадила на Грег в болницата, за да го уведоми, че ще намине да го види, но той отказа. Каза й да свърши онова, заради което е дошла. Освен това една хубавичка медицинска сестра била на път да отнеме жизнените му сили, които били наистина жизнени, увери той Лайза.
Двамата със Сам се носеха с моторницата над прерията от морска трева и покрити с лилии тресавища. Минаваха над скали със стриди, край индиански могили и мангрови дървета, край туфи с хиацинти и жълти мехунки.
Плуваха между борови гори и палми, над плитчините прелитаха бели чапли и сиви рибари.
Джимбо Сандърс им бе казал, че би било грешка да тръгне с тях. Старият Маклинток или щял да офейка навътре из островите, или щял да насоли лодката им с куршуми още щом забележи униформата. Затова той им даде карта, компас, детектор за метали, а също и една моторница, конфискувана от продавач на наркотици — шестметрова лодка, по която, слава богу, нямаше нито един от отличителните знаци на лодката на Сандърс.
Труит бе седнал върху едно ведро за вода и с десния си крак направляваше дросела, а руля — с лявата си ръка. Зад него в метален кожух се въртеше двуметрово дървено самолетно витло, задвижвано от невъобразимо шумен хиляда и двеста кубиков двигател на кадилак от 1968 година.
Сам се наслаждаваше на мощта на гърмящия двигател. Той обичаше чувството за свобода, което го обземаше, когато плуваше из води, неотбелязани на карта. Тук нищо научено от юридическите книги през последните двадесет и пет години не можеше да му помогне. Връщаше се към уроците, които бе научил като момче. Спомняше си за баща си, който можеше да управлява лодка нощем, като се ориентираше само по звездите.
В началото му бе трудно да свикне с чувствителния рул — подаваше много газ и те се носеха из водата като автомобил върху лед. След няколко завоя обаче вече управляваше руля с малки и пестеливи движения. Мина доста време. По Потомак или Чарлс човек не можеше да види много моторници. Срещаха се по-малки лодки, но не и тези виещи бързодвижещи се машини, които подскачаха по водите със сто и двадесет километра в час.