— И Робинзон Крузо не би живял тук — каза Лайза.
Няколко минути двамата мълчаливо наблюдаваха къщата. Чуваше се само нощната симфония на квакащите жаби.
— Няма никой.
— Защо шепнеш?
— Страхувам се.
Сам Труит приближи лодката до пристана и я завърза. Угаси прожекторите и останаха в тъмнина. Дърветата над тях спираха лунната светлина. Той й подаде фенерче, което тя включи щом стъпи на пристана. Той едва бе прекрачил, когато Лайза простена:
— Сам! Сам! — Тя отстъпи назад и почти го принуди да коленичи във водата.
— Какво?
— Виж! — Тя насочи лъча на фенерчето в тъмнината и двамата се озоваха пред мъртва сърна, вързана за врата за един кипарис на около два метра от тях. Езикът й висеше навън. От стомаха й се процеждаше кръв и образуваше тъмна локва върху земята. Сам постави ръка върху трупа на животното.
— Сам, какво…
— Още е топла. Не е далеч оттук.
Лайза нерешително пристъпи към къщата.
— Господи!
— Сега какво има?
— Погледни!
За малко не бе настъпила зейналите челюсти на един алигатор. Или на това, което бе останало от него. На опъната тел висяха осем кожи на алигатори.
— Какво ли ще е следващото? — попита тя. — Яма, пълна с гърмящи змии?
— Следващото — долетя смразяващ глас от тъмнината, — е, че вие, гражданите, ще трябва да ми обясните какво правите в моята собственост!
— По дяволите! — Лайза отново подскочи, насочи светлината на фенерчето по посока на гласа и замръзна. Лъчът освети една грубо изработена маса. До нея седеше жилав мъж без риза, който можеше да е и на шестдесет, и на осемдесет години — не можеше да се определи. Всяко сухожилие и всеки мускул изпъкваха под твърдата му като подметка кожа. Вниманието на Лайза и Сам обаче не бе приковано в мъжа, а в онова, което той държеше — ловджийска двуцевка.
— Угаси тоя проклет фенер! — изкомандва мъжът и очите му се присвиха.
Лайза се подчини. Вече не виждаха мъжа, но той сигурно ги виждаше — бе притворил очи, за да защити очите си от светлината. Лайза виждаше единствено тъмни кръгове.
— Попитах ви нещо — чу се гласът в тъмнината. — Какво правите в моята собственост и защо шумите и крещите като двойка разбеснели се рисове?
— Търсим Би Джи Маклинток — каза Труит.
— За какво ви е? Да не би вие — двамата любители на консерви в тенекиени кутии — да търсите водач да ви заведе до Водната дупка на дявола?
— Не сме туристи. Нямаме ламарина, нямаме ламаринени лодки нито ламаринени кутии и не замърсяваме вашия Глейдс.
— Поне знаете на кого принадлежи или на кого е принадлежал, докато не го разкопаха, пресушиха и замърсиха. Какво искате от стария Маклинток?
— Искаме да му зададем няколко въпроса за катастрофата на „Атлантика“ — прекъсна го Лайза. — Вие ли сте господин Маклинток?
В тъмнината се чу как той зареди пушката.
— Тук аз задавам въпросите, момиченце.
При звука от зареждането на оръжието Лайза застина. Сам успокоително постави ръка върху рамото й.
— Името ми е Сам Труит. Отраснал съм наоколо.
В миг се появи блещукаща светлина. Мъжът палеше една газова лампа на масата.
— На мен ми изглеждаш като градско момче — изсмя се той.
— Роден съм и съм израснал в Евърглейдс Сити.
— Имаш ли нещо общо с Чарли Труит? Ходеше с лодка на лов за скариди.
— Той беше моят баща. — Очите на Сам започнаха да привикват към светлината.
— Татко ти беше самодоволен моралист, нали?
— Не, сър. Не беше такъв.
— Ще ти разкажа една случка, Сам Труит, син на Чарли — каза мъжът, когото сега разпознаха от снимката на полицейския архив. Около врата си носеше наниз от зъби на акула. Лицето му бе набръчкано и загоряло, с цвета на кедрово дърво. Косата му бе побеляла и бе завързана на конска опашка с кожа на гърмяща змия. Но лицето имаше една придобивка: грозен пурпурен белег започваше зад едното му ухо и стигаше до ъгълчето на лявото му помътняло око. По пътя Сам бе казал на Лайза, че ловците на алигатори често губят по някое око от удара на опашката.
— Някъде в началото на осемдесетте баща ти влезе в „Дупката на рака“, където аз и някои от момчетата пиехме. Всеки знаеше, че Чарли има най-хубавата карта в района на Тен Таузънд Айландс.
— Начерта я сам — гордо изрече Труит. — Всеки пясъчен нанос, всеки остров, всяко заливче, местата за преминаване и дупките на рибите.