— Така чух и аз. И така, аз реших, че правя голяма услуга на баща ти и му предложих повече пари за една нощ, отколкото той изкарваше за цяла година, като ловеше кефал и барбун, ако дойде да разтоварва „квадратните пакети“.
Лайза изгледа Сам въпросително.
— Бали с марихуана. Искал е татко да стане контрабандист, да му помогне да плува из островите и да разтоварва балите.
— Исках да се позабавлява малко. Синко, докато не видиш лодката на бреговата охрана да засяда, все едно че не си живял.
— Мога да си представя какво е станало по-нататък — каза Труит. — Татко те е нахокал, вероятно те е набил.
— Господи, държа се наистина като голям моралист — каза Маклинток. — Нарече ме измет, а аз исках само да му сложа храна на масата. Федералните не ми разрешаваха да ловя раци, жаби или барбун. Синко, имахме нужда от разрешително дори за да дишаме. Искаше ми се да изнеса баща ти през стените на кръчмата и да му натопя задника в залива Дед Мен.
— За да сторите това, са щели да ви трябват и приятелите ви — твърдо заяви Сам.
— Така ли мислиш, гражданче?
— Сам — умолително изрече Лайза с очи, приковани в пушката.
— Така е. Татко беше упорит човек, умен и честен, и не е трябвало да го заплашвате с глупостите си.
— Сам. — Лайза го ръгна с лакът. — Наистина не е необходимо да си мерите пишките. Не ме впечатлявате.
Този път усмивката на Маклинток разкри, че му липсват два предни зъба.
— Момичето ти има мръсна уста, нали? Обзалагам се, че гледа прекалено много телевизия.
— Вие не сте били единственият, който е молил татко да пренася марихуана. Никога не го е правил, дори когато ловът на скариди не вървеше. Никога не правеше компромиси.
— Така е. Но и не свидетелства, когато Управлението за борба с наркотиците му прати призовка да разкаже какво знае за съседите си.
— В действителност той изгони служителя от Управлението с рибарската кука — поясни Труит.
— Затова го уважавах — кимна Маклинток. — Предполагам, че и старият Чарли Труит нямаше нищо против мен, макар че се правеше на сърдит задник, когато се нарушаваше законът. А сега искам да разбера дали приличаш на татко си.
— Приятно ми е да си мисля, че е така, но той беше по-добър човек.
28.
— Разбира се, че си я спомням — каза Би Джи Маклинток. — Да не би всеки ден да падат самолети.
Спомняше си и за Джо Дрейтън.
— След експлозията искаше да отиде на изток. Отведох го на петдесетина километра в тази посока. Там нямаше много останки. Кабели, тръбопроводи, нещо, което приличаше на малка перка…
Сам и Лайза седяха до дървената маса в кухнята на Маклинток. В къщата имаше една отворена стая с кухня в единия край, баня без стени, голо бюро и единично легло, разположено под прозореца. Всичко бе направено от дърво и изглеждаше, че Маклинток го е майсторил сам. Стените бяха украсени с глави на различни животни, включително на един глиган и на елен с четиринадесет разклонения на рогата — по тях бяха накачени шапки. Точно до вратата стоеше препариран рис с озъбена муцуна.
Маклинток бе включил газовия генератор и стаята беше осветена от две крушки, висящи от тавана. Той стоеше до кухненския плот, направен от дъбов дънер, и с един водолазки нож кълцаше опашките на няколко омара и хвърляше белите хапки в тигана, където се запържваха лук и блатни чушки. Олиото цвъртеше и изпълваше къщата с остър мирис. Сам бе донесъл хладилната чанта от стиропор и предложи на Маклинток прекрасен дар: студена бира. Подаръкът бе приет с ентусиазъм и в момента Маклинток се занимаваше с бутилка номер три, като едновременно с това готвеше и задаваше въпроси.
Труит се забавляваше от ролята си. Отново беше адвокат и то на бойното поле, а не пасивен юрист в черна тога, настанил се върху трон.
„Може би съм си въобразявал, че принадлежа на онзи атински храм, но колкото и налудничаво да звучи, тук започвам да се чувствам като у дома си.“
— Какво намерихте? — попита Сам.
— Някакви чудновати предмети, които можеш да наречеш дело на човешката ръка. Неща, които никой друг не би поискал.
Труит тъкмо се канеше да попита „какви чудновати предмети“, но спря, защото Маклинток внезапно замахна с едно мачете и го заби в дъбовия дънер.
— Хей! — извика Труит и отстъпи назад.
Мачетето бе срязало един кокосов орех точно на две половини. Маклинток се ухили.
— Ти извади ядката, а аз ще свърша с омарите.