— Мога ли да помогна с нещо? — попита Лайза.
— Можеш да разбъркаш задушената риба.
Лайза вдигна капака на димящата тенджера, в която имаше парчета сьомга, картофи, нарязано солено свинско месо и лук, плуващи в доматен сос. Огледа се за лъжица, но не откри. Тогава Маклинток й подаде нещо, което наподобяваше кост на животно. Бе дълго около половин метър и в края бе заоблено като бейзболна бухалка. Тя започна да разбърква яденето като изучаваше топчестите бучки в двата края.
— Това прилича на…
— Да, това е бедрена кост — каза Маклинток.
— Човешка кост? — извика тя ужасено.
— Бедрената кост се свързва с хълбока — напевно изрече той, а мътното му око гледаше в далечината. — А хълбокът е…
— Гадост! — Лайза захвърли бедрото и ястието се разля върху печката.
— И това е човешко, както и преспапието ми. — Той посочи към бюрото и към нещо, което приличаше на сивкавобял камък, поставен върху разбъркана купчина хартия. — Предполагам, че е капачка от коляно.
— Господи! — Лайза обезумяло се обърна към Труит. — Сам, да си вървим.
— Два човешки черепа съм сложил на кол на входа на заливчето — каза Маклинток. — Държат туристите надалеч.
— Сам… — Лайза тръгна към вратата.
— Можех да си намеря още, но и алигаторите трябва да хапнат, нали. — Той невъзмутимо наля вино в тигана и започна да пуска парчетата от кокосовия орех толкова бързо, колкото успяваше да ги нареже Сам. След това добави доматено пюре и къри. — Надявам се, че сте гладни.
— Гладни сме. — Труит допи бирата си.
— Не сме. — Лайза го дръпна за ръкава.
— Успокой се, Лайза. По този начин Маклинток само ни показва кой е и ни предупреждава да не се доближаваме много. Това е местен обичай.
— Ти си доста умен за градско момче. — Маклинток спря да бърка ястието и се втренчи в двамата си посетители. — Кажете ми какво точно искате от стария Маклинток?
— Когато сте били двамата с Джо Дрейтън, сте намерили още нещо — парче от роторен диск — каза Труит.
— Не знам какво беше, но извадихме парче метал, което тежеше ужасно, ей толкова голямо. — Той раздели ръцете си една от друга на петдесетина сантиметра.
— Точно това е — каза Лайза. — Направено е от титаниева сплав.
— Човекът едва го бе взел в лодката и постави пръста си върху една драскотина, не по-широка от два сантиметра и половина. Разплака се като бебе и каза нещо в смисъла: „заради нокътя загубихме обувката“. Нали знаете старата поговорка?
— Обувката, конят и ездачът — каза Труит. — Двеста осемдесет и осем живота. Какво стана с него?
— Даде ми хиляда долара, за да го потопя в дълбоките води на Залива.
— Можете ли да го намерите? — попита Лайза. — Можете ли да ни заведете там?
Маклинток се почеса по главата и се опита да си припомни.
— Беше на километър и половина на изток, там където Лостман Крийк се излива в Санди Бей… дали пък не беше на запад? Доста надигах бутилката по онова време.
— Дадохте ли показания пред Националната дирекция за безопасност на транспорта? Казахте ли им изобщо за това?
Маклинток взе една дървена лъжица, опита яденето и сви устни в знак на одобрение.
— Не, като баща ти и аз не говоря с федералните.
Труит тихо изруга. Умряла работа.
— Да си представим само за миг, че мога да намеря онова, което търсите. Какво ще получи старият Би Джи?
— Ще ни помогнете да докажем какво се е случило в действителност — каза Труит.
— И хората, причинили катастрофата, ще бъдат предадени на правосъдието — добави Лайза.
— Аха. — Маклинток задъвка едно парче омар, което набучи от тигана.
— А аз ще ви дам най-добрата карта, която някога е правена на Тен Таузънд Айландс. — Труит си представи силната ръка на баща си, която очертаваше реките и заливчетата, запълваше ги със синьо и зелено и с тънък писец изписваше с печатни букви имената: Заливът на мишелова, Непознатия залив, Пътят на жабите.
— Татко ти ти е дал картата?
— Малко, преди да умре. — Труит си спомни думите, изписани в долния край на картата: „О, Господи, океанът е безбрежен, а моята лодка е толкова малка“.
— Що за човек е този, който би я взел от теб? — покашля се Маклинток неодобрително. — Не и аз.
После се обърна към Лайза.
— Какво имаше предвид като каза, че някой е причинил катастрофата?
— За да спести пари, авиокомпанията не е извършвала всички необходими проверки, а след катастрофата администраторите скрили всичко и излъгали. Карали са през просото, за да пестят, а после унищожили доказателствата. Ако имаме парчето от диска, можем да го докажем.