— В случай че не успееш да го убедиш със средствата на закона и правото — продължи Шанк, — ние имаме резервен план.
— Нима? И какъв е той?
— Макс ми показа спалнята ти. Много е красива. И ухаеща на парфюми. — Шанк се усмихна цинично.
— Ти побъркан ли си? — избухна Лайза. — За каква ме вземаш?
— Не знам. Ти каква мислиш, че си?
Лайза бе така стъписана от тона му и от обидата, че за миг остана безмълвна. Кой беше този тип, как си позволяваше да обижда приятелката на шефа си, да се разпорежда в присъствието на Макс? За бога! Тя нямаше да допусне това. Разярено се обърна към Макс.
— Нима ще му позволиш да се държи така с мен?
— Лайза, моля те…
Макс изглеждаше така, сякаш бе получил удар.
— За теб не е достатъчно, че ме внедряваш като агент в Съда, а искаш да съблазня и Труит.
— Ние се надяваме да направиш най-доброто, което умееш — намеси се Шанк.
— И какво е то? — присви очи тя. — Кажи!
Шанк се приближи до нея. Тъмните му очи я пронизваха като свредели. Лицето му бе точно над нейното. Кожата й настръхна, сякаш бе попаднала в паяжина. Едва се пребори с желанието си да побегне.
„Макс, защо позволяваш на този негодник да ме малтретира?“
Той бе застанал толкова близо до нея, че тя виждаше всяка следа от акне по лицето му и усещаше киселия му дъх. Лайза се присви и изпита осезаем страх, когато той изръмжа:
— Ти ще го изчукаш, Лайза. И ще го направиш наистина добре.
— Копеле! — Тя се обърна към Макс. — Чу ли това? То минава всякакви граници. Откога получавам нареждания от наемното ти ченге, от този лакей?
— Това ли си й казал, Макс? Че съм лакей? — Смехът на Шанк прозвуча като лай на ротвайлер.
— Слушай, Шанк — махна с ръка Макс и разля напитката си. Гласът му трепереше.
„Слушай, Шанк!“ Сякаш е изчерпан герой, облечен в смокинг и изхвърлен от някое шоу с подвита опашка.
— Изчезвайте веднага и двамата! — изкрещя Лайза.
Шанк очевидно се забавляваше.
— Е, шефе, ще си тръгваме ли? Ще опразним ли помещението?
Макс понечи да отговори, но не можа. Бе като залепнал за канапето. Смирено вдигна ръце в знак, че се предава.
— Макс загуби дар слово — каза Шанк. — Така че аз ще продължа вместо него. Ако не си ме разбрала от първия път, ще повторя. Ще чукаш съдията, докато посинее! Ще го чукаш, докато му се кръстосат очите! Ще го чукаш, докато ослепее, онемее и оглушее. Ще го обърнеш с главата надолу, ще изсмучеш силата му, ще го съсипеш напълно! И когато го зашеметиш така, че да не знае и името си дори, ще имаш гласа му, защото той ще направи онова, което ти му кажеш!
Лайза бе замаяна. Връхлетяха я горчиви спомени. Видя баща си, който й казва, че винаги може да си изкарва хляба като лежи на гръб. Спомни си мъжете от „Тайки“, които й предлагаха пачки с банкноти, за да се срещне с тях след затварянето на клуба, Крокет, който беше неин сводник и жестоко я биеше, ако откажеше да му се подчини. Тогава Макс я защити, а сега я обричаше на същото. Внезапно прозря истината — след всичките тези години Макс бе станал неин сводник!
— Накратко, Лайза — продължи Шанк с видимо задоволство, — ще обработиш съдията така, както обработи Макс, макар че с целувка и милувка би било по-добре, нали, Макс? Не беше ли по-добре преди?
— Слушай, Шанк, няма нужда от това. — Макс се изправи, но не направи и крачка, за да приближи другия мъж. Не скочи, за да събори на земята гадната свиня, нещо, което би направил Сам Труит, помисли си Лайза. Представяше си как съдията блъска тази гадина, как й чупи челюстта и цитира някои от принципите на естественото човешко право, което позволява на мъжа да защитава честта на жена си.
— Извинете ме — проточи подигравателно Шанк. — Вие сте влюбени. Рогатият изпълнителен директор, чиято съпруга не го разбира, и стриптийзьорка с невероятен коефициент на интелигентност.
Тя го зашлеви. Шумът от плесницата отекна в апартамента. И Макс най-накрая се раздвижи — заобиколи масичката за кафе, застана пред Шанк и започна да се извинява, да моли за прошка като казваше, че момичето не било разбрало за какво става дума и не е виновно.
— Млъкни, Макс! — решително нареди Шанк.
Внезапно Лайза разбра, че щом Макс се страхува от Шанк, би трябвало и самата тя да се бои. Кой все пак бе този човек?
Шанк се обърна към Лайза и каза със смразяващ шепот:
— Не си наясно със ситуацията, Лайза, и взимам това предвид. Макс те защитаваше и аз му позволявах да го прави. Не исках да го смущавам, да го карам да си реже топките на публично място и затова винаги вървях на две крачки след него като съпругата на японския император. Вече ми писна да се отнасят с мен като със задник. Трябва да разбереш за какво става дума и да оцениш както положението на Макс, така и своето собствено.