„Говори за Макс, сякаш го няма тук. Ами да! Той наистина не е тук!“
Шанк й се усмихна, но това бе усмивката на вълк, който гледа кокошка. Бързо като змия в нападение той вдигна дясната си ръка и яростно сграбчи китката й. С лявата си ръка я хвана за дясното рамо и изви ръката й назад, докато лакътят й не опря в раменете й.
— Ти не си нищо друго, освен малка мръсница, която е забравила къде й е мястото — изсъска той. — Смяташ се за умна, но ако беше такава, отдавна щеше да си разбрала какво става. Щеше да проявиш уважение. Щеше да се страхуваш.
Той вдигна ръката й още по-нагоре. Причерня й от болка.
Шанк се приведе още по-плътно към нея, прокара устни през косата й. Дъхът му беше отвратителен.
— Знаеш ли защо ме наричат Шанк?
— Това… това е името ти — отвърна тя притеснено.
— Не, името ми е Шейкениън. Шанк е острие, което срязва бързо и дълбоко. Аз съм ножът, който може да те прореже. Разбираш ли?
— Да — отвърна тя, но нищо не разбираше.
— Какво знаеш за мен, Лайза?
— Нищо — едва прошепна тя.
— Тогава ще ти кажа. Живея сам. Нямам съпруга, нямам приятели, нямам даже папагал. Но имам много време за размисъл. И така, обмислих добре коя си ти и какво всъщност дължиш на „Атлантика“. Следиш ли мисълта ми, Лайза?
Обзета от болка, тя кимна.
— Добре. — Той отпусна ръката й, но не й разреши да се отдалечи. — Обичаш ли да гледаш филми, Лайза?
Дали от болка и уплаха, или пък защото въпросът й се стори безсмислен, Лайза не продума.
— Обзалагам се, че обичаш — каза той. — Хващам се на бас, че ти харесват чуждестранни любовни филми с надписи и щастлив край. И аз обичам да гледам филми, обичам да се смея и така да забравям неприятностите си. Затова предпочитам комедии — „Глутница кучета“, „Лошият лейтенант“, „Родени убийци“. Гледала ли си някой от тях?
— Това не са комедии — чу тя гласа си.
— Напротив. Да вземем например една сцена от „Глутница кучета“. Един от бандитите хваща ченге. Иска да разбере кой от бандата е информатор. Ченгето не му казва и бандитът му отрязва ухото.
Със свободната си ръка Шанк грубо хвана ухото на Лайза и го изви.
— Сега започва веселата част. Аз вече съм го правил. Отрязах ухото на един човек десет, може би дванадесет години преди да гледам филма. А сега те гледам и си мисля, че от твоето ухо със сигурност няма да потече толкова много кръв. Не беше достоверно. Но писъците бяха истински.
„Той е луд, той ще ме убие.“
Тя познаваше едно момиче от „Тайки“, чийто ревнив приятел бе срязал гърдите й, за да не може да танцува. Парализира се от страх. Ужасено въртеше очи, за да види дали Шанк не държи нож в ръката си.
Шанк пусна ухото й и със съблазнително движение плъзна ръка по врата й. Пръстите му спряха върху обицата. След това целуна врата й, плъзна език като змия и я облиза.
„Ще повърна. Господи, ако не спре, ще…“
Той прибра езика си и зъбите му притиснаха висулката към ухото й. Лайза изтръпна от ужас. Тогава той изви назад главата й и заби зъби като питбул, който се кани да разкъса жертвата си. След това пое обицата й с устни.
Тя изпищя от болка и ужас.
Макс се изправи вцепенен.
Шанк отново изви ръката над рамото й.
— Сега страх ли те е, Лайза? Сега ще ме слушаш ли?
— Моля те, моля те, спри — изхлипа тя.
— Кажи, кучко! — Той отново изви ръката й.
Лайза имаше чувството, че ще скъса сухожилията й.
— Страх ме е — проплака тя, притворила очи. Болката в рамото я зашеметяваше. — Ще те слушам.
Той я пусна. Ръката й пулсираше. Ухото й пареше и от него се стичаше кръв. Чувстваше се изтощена.
— Добре. — Шанк пъхна окървавената обица в джоба си, сякаш бе някаква резервна част. — Вярвам ти, Лайза. Когато се справиш със съдията, той ще е готов да гласува дори и за отмяна на конституцията, ако го помолиш. Свърши си работата и няма да имаме проблеми. — Той сухо се изсмя. — Не го ли направиш, ще взема и другата обица.
Каза го меко, без следа от гняв. Макс застана до Лайза и я прегърна през раменете. Краката й трепереха.