Тя върна спомените, които заплашително висяха над главите им като очаквана в лятна буря гръмотевица. Навремето Кони тъкмо завършваше дипломната си работа върху френския импресионизъм. Бяха започнали да се срещат и една августовска нощ, след като бяха плували в студения океан в тъмнината около остров Нантъкет, те се увиха в едно одеяло на плажа и се любиха. Труит още си спомняше соления й вкус, дългата й мокра коса, паднала върху лицето й, и своето тяло, което се търкаше в нейното със силата и страстта на нов любовник.
„Господи, колко топлина излъчваше всеки от нас!“
Представяше си сливането на телата им, скърцането на пясъка и звука на прилива. Виждаха само звездите, изгряващата луна и огъня в очите си. Какво ли не би дал, за да върне това преживяване! От много повече време, отколкото си признаваше, те се любеха нередовно и небрежно.
Но тогава… Боже! Тогава сексът бе в синхрон с вълните. Сам бе извикал името й, то се понесе над морския бряг и той избухна в тялото й. Зад притворените му очи блестяха огнени точици.
Бе го направил без предпазни средства и Кони вече не се обръщаше към него с „мили мой“, а го наричаше „копелето, което ме начука на острова“. Всъщност Сам си бе сложил презерватив, но той се скъса, защото бе пропуснал да отстрани въздуха от върха и презервативът направо се взриви по време на необузданото им съвкупление.
Кони забременя. Това бе първата им криза, която щеше да предизвика всички други. Точно както физиците обясняват популярно теорията за хаоса. Че ако пеперудите в Бразилия плеснат с криле, могат да предизвикат тайфун над Тихия океан. В техния случай експлозията в Нантъкет предизвика заледяване в Джорджтаун петнадесет години по-късно.
Тогава и двамата се справиха със ситуацията учудващо добре. Тя бе решителна и зряла.
Той й каза, че решението е в нейните ръце. И наистина, като мъж тогава, а в този миг и като съдия, смяташе, че всичко зависи от желанието на жената. Не стана дума за женитба. В крайна сметка те почти не се познаваха. Но ако вземеше решение да роди детето, той й обещаваше пълната си подкрепа. Щеше да ги посещава — нея и бебето, да купува подаръци за рождените дни и дори да се погрижи за колежа. Бе си поставил най-високата оценка за хипотетичните си родителски умения, които бяха много по-добри от противозачатъчните.
Абортът бе бърз и без видими последици. Е, не се размина и без психологически проблем. Кони изпадна в депресия. Той се чувстваше виновен. Не бе се замислял тогава, но изглежда, че и двамата се бяха впримчили в съдбовна връзка. Не би могъл да я изостави! Бе попаднал в паяжината на нейната потиснатост и сред плаващите пясъци на незадоволимите й желания.
Ожениха се половин година по-късно. Фалшивата близост, която ги свързваше по времето след аборта, се изпари. По причини, които нито те, нито лекарите проумяваха, тази атлетична, здрава и любеща се всяка нощ двойка не можеше да създаде дете. Няколко години по-късно узнаха, че абортът е причинил инфекция, която е повредила маточните й тръби.
Усложниха живота си. Като невидим призрак над тях бе детето, което така и не се появи. Дори не си изградиха илюзия, не създадоха дете на фантазията си, което да ги поддържа. Съвместният им живот бе започнал с акт на зачеване на брега на океана и отхвърляне на нежеланото дете или — както биха се изразили баптистите на Сам — с акт на библейско възмездие. Изплакаха море от сълзи в опита си да повторят едновремешния подвиг.
— Знаеш ли какво ме вбесява най-много? — най-сетне запита тя.
„Всичко“ — помисли си той.
— Фактът, че ти не виждаш връзката между думите и чувствата си.
Трябваше да излезе някъде. Само за минута спалнята се бе смалила. Той се изправи и се опита да се измъкне, промъквайки се между леглото и жена си, но удари пищяла си в отворената врата на тоалетката.
— По дяволите! „Плеси срещу Фъргюсън!“
Когато бе гневен, Сам ограничаваше богохулството си като споменаваше най-страховитите присъди на Върховния съд. Сопчопи излая.
— Казах ти, че къщата е много малка — заяви Кони, докато той подскачаше на един крак.
Семейството на Труит притежаваше фермерска къща близо до Уолтам — къща на повече от двеста години. Тя бе поне десет пъти по-голяма от тяхната, както неведнъж му напомняше Кони. Земята им бе на седемдесет и два декара. От едната страна границата беше поточе, а от другата — езеро с патици. Но Кони бе нещастна и там и винаги се оплакваше, че къщата е твърде голяма, твърде стара и твърде далеч от Бостън.
Вашингтон бе тяхното приближаване към големия град. Приеми в посолствата, вечери в „Ситронел“, скитане и покупки из антикварните магазини.