„Кога всичко тръгна надолу? Не стана изведнъж, пропадането ставаше сантиметър по сантиметър.“
— Лайза, много съжалявам. Ако можех да върна времето назад…
— Не можеш. Никой от нас не може. Ако можех, бих го върнала толкова назад, че да не те срещна.
— Лайза…
— Махни се от мен! Ако наистина искаш да ми помогнеш, извикай ченгетата. Накарай ги да арестуват този кучи син за опит за физическо насилие и телесна повреда.
Господи, вече нямаше избор! Трябваше да я пази от собствените й инстинкти. Да се опълчи срещу Шанк бе направо самоубийство. Единственият изход бе да му сътрудничи. Макс все още се нуждаеше от помощта на Лайза, но тя го презираше. Трябваше отново да я спечели на своя страна. Замисли се какво да й каже и реши да й каже истината.
— Знам, че си притеснена, но…
— Просто ме остави на мира. Върви да кажеш на оня луд, че току-що се е сдобил с билет за затвора. Ще извикаш ли полиция, или трябва да го направя аз?
— Не, Лайза, ти не разбираш.
— Разбирам, че ти не си мъжът, за който те вземах. Винаги съм знаела, че играеш бързо и свободно в бизнеса. Знаех, че не уважаваш законите, но да позволиш друг мъж да ме нарани…
Гласът й пресекна, а очите й плувнаха в сълзи.
Стомахът на Макс се сви на топка. Тя имаше право. Какво би могъл да й каже? Че има много начини да предадеш една жена, но никой не е толкова срамен като този? Бе изпълнен с такова самоотвращение и ненавист, каквито никога не бе изпитвал. Бе я бутнал на огневата линия, без да й обясни какъв е рискът. Бе пропуснал да й каже, че няма избор. Имаше само един изход, но тя още не го знаеше.
— Ако отидеш в полицията, няма да мога да те защитя.
Тя се изсмя с презрение.
— Защитата не е най-силната ти страна, Макс.
„Но аз точно това правя. Моля те да ме изслушаш.“
— Можеш да накараш ФБР да те пази денонощно, но въпреки всичко те ще те намерят.
— За какво говориш? Кои са тези „те“?
Той наведе глава. Искаше да й каже всичко, но откъде да започне?
— Не съм предполагал, че може да стане така. Ненавиждам това, което направих, и онова, в което се превърнах. Ужасно съжалявам, че те поставих в такова положение.
— Макс, дърдориш глупости. Какво си направил?
Гласът й се промени. Поне за миг гневът бе отстъпил и тя изглеждаше готова да го изслуша.
— Сключих сделка с дявола — каза Макс.
Започна с Шанк, символа на всичко ужасно, на кошмара, в който се бе превърнал животът му.
Разказа й, че като млад — през седемдесетте години — Шанк бил детектив в нюйоркската полиция. Бил член на Специалните части за разследване, които се занимавали с наркотиците. За съжаление обаче Шанк бил много по-заинтересуван как да напълни джобовете си, отколкото да преследва престъпниците. Бе се хвалил на Макс за играта на детективите от Специалните части с наркодилърите. Ако от отдела планирали да изоставят някоя следа заради недостатъчно улики, Шанк казвал на наркодилъра, че тъкмо той е в състояние да потули случая.
— Аз провалях случай, който и без това бе провален — бе му казал Шанк. — Къде е голямата сделка? Прилича на лека закачка, а не на игра.
Естествено нещата не спрели дотам. Шанк нелегално подслушвал и проследявал наркодилърите, за да разбере къде и кога ще се проведе продажбата. Той биел момчетата, намирал хероина, продавал им го отново и не подавал оплакване. В противен случай Шанк ги арестувал и ги изнудвал. Ако дилърът си платял, документите изчезвали. Но не това било най-лошото.
— Той е убивал хора — допълни Макс. — Предимно наркотрафиканти. Казва, че правел услуга на обществото.
— Свирепостта в служба на цивилизацията?!
— Какво?
— Описанието, което дава Виктор Юго на инспектор Жавер в „Клетниците“.
— Страхотно — заяви Макс, но Лайза се престори, че не е чула, и напрегнато се заслуша в разказа му за Шанк.