— Господи!
— Да, много е, особено като се доберат до мен. Шанк е кучето, което използват за нападение. Шеф на сигурността е само титла, която измислихме, за да обясним присъствието му. Той ме следи и на практика ми нарежда какво да правя. В основни линии задължението му е да прибере парите им като провали фирмата или продаде акциите. И за двете е нужно да спечелим делото.
— Не разбирам защо трябва ти да отнасяш всичко — каза тя. — Тяхна е грешката, че са ти позволили да откажеш застраховката при „Лойд“.
— Не са те, Лайза. Те не знаят. Това беше тайната ми.
„Господи! Най-сетне всичко става ясно.“
— Макс! О, Макс!
Беше смаяна. Как бе могъл да поеме такъв риск, да прави грешни стъпки — една след друга! Първо се бе свързал с чуждестранните рекетьори, а след това и застраховката… Гневът отстъпи място на съжалението. Този мъж, който я бе спасил от улицата, бе загубил жизнеността си, бе се превърнал в празно чучело. С внезапен жест тя го прегърна и притисна главата му към рамото си. Нямаше нищо общо с романтиката или с любовта — бе само жест на съпричастие. Толкова неща бяха посрещали заедно, а сега и това…
Тя пусна главата му и го изгледа изпитателно. Изглеждаше остарял. Очите му бяха подпухнали, челото му — в бръчки, а раменете му висяха отпуснати. Насили се да разсъждава като адвокат. Макс имаше неприятности и се нуждаеше от помощта й. Как да му помогне, без да компрометира новопридобитите си принципи?
— И няма никакви документи? — запита тя. — Записки, бележки? Нищо?
— Не. Пък и каква ли би била разликата?
Лайза замълча. Бе се стъмнило. Духаше студен вятър, а тя още бе облечена с дрехите за събеседването. Рамото я болеше от мъчението, на което я бе подложил Шанк.
— Заемът вероятно е отменяем.
Макс сухо се изсмя.
— Лайза, мила Лайза, университетът е размекнал мозъка ти. Какво стана с уличните хитрини? Това дело няма да се гледа в съда. Аз съм една от страните. Шанк просто ще направи суши от мен.
— Значи той искаше това да разбера?
„Главата на Макс върху дръвника!“
Не беше нито метафора, нито хипербола, беше самата истина!
— Ти си част от нещата. Шанк е убеден, че ти няма да побегнеш, ако разбереш, че съм в опасност. Кълне се, че ще придумаш Труит.
„По дяволите!“
Животът бе нечестен. Това не бе нейната битка, не трябваше да се занимава с това. Искаше й се да побегне от Макс, от Шанк, който я плашеше със сенките от миналото. Можеше да се върне в Калифорния, да отиде в Тасмания. По дяволите съдийският стаж!
— Прав ли е Шанк? — Гласът на Макс прозвуча умолително. — Ще ми помогнеш ли?
— Скъпи Макс, аз се старая да загърбя миналото.
— Няма да те моля, Лайза.
„Напротив, ще го направиш. Точно това правиш!“
— Нуждая се от помощта ти повече отколкото от всяко друго нещо на света. Ако означавам нещо за теб… — Той я изгледа преценяващо. — Ще ме оставиш ли?
Лайза не бе мислила за него по такъв начин, но все той я направляваше, нали?
„Искам да започна нов живот и това, което означаваш за мен, е равно на онова, което дължа на себе си. Ще се измъкна от старата си кожа!“
Но този човек навремето бе за нея единствената личност на планетата и тя не можеше да му обърне гръб. Предната нощ Макс бе казал, че само е маркирал пътя, а тя сама се е изкачила нагоре.
„Ти се изкачи съвсем сама.“
Лайза добре съзнаваше, че не би се справила без неговата помощ. Очите й плувнаха в сълзи.
— Не, Макс, няма да те оставя — изрече тя с омраза към себе си.
„По дяволите! По дяволите! По дяволите! Не мога да го изоставя!“
Щеше да остане и да направи каквото е необходимо, за да получи гласа на Труит. Щеше да изплати всичките си дългове… Заедно с лихвите.
— Макс, ти веднъж ме спаси и завинаги промени живота ми. Няма да те оставя сам.
За миг напрежението му сякаш изчезна и той се усмихна:
— Страхотно! Може би ще можем да започнем отначало. Този път ще направим нещата така, както трябва.
— Макс, недей, моля те. Ще направя всичко, каквото мога, но щом делото свърши…
— Само ме чуй! Децата ми са вече големи, Джил не се интересува дали съм си у дома, или не. Мога просто да сложа край…
Той се накани да се впусне в приказки за новия им живот, развълнуван, облекчен и изпълнен с надежди… но Лайза още чуваше думите му в ушите си: „Ти си част от това“.