„Атлантика“ се развиваше с бързи крачки, купуваше нови машини, наемаше нови екипажи. Впечатлен, Макс се срещна лично с Тони и триъгълникът бе готов. След това Лайза се раздели с Макс, а тя и Тони станаха любовници. След смъртта му се върна при Макс, без да му каже и дума за любовта на своя живот.
Лайза огледа просторната читалня, стихнала тържествено като катедрала. Огромни дървени арки опасваха залата, в извивките им бяха поставени фигури, представляващи Науката, Правото и Изкуствата. Имаше и медальони с барелефи на гръцки и римски законодатели. От тавана висеше огромен полилей. Обстановката бе изключително тържествена и изискваше уважение и почит.
В библиотеката имаше четиристотин и петдесет хиляди тома, но в момента Лайза не успяваше да задържи погледа си дори върху един от тях. Предполагаше се, че проверява за втори път използваните цитати в доклад, написан от група хора, които се опитваха да анулират постановление, забраняващо протестите в близост до клиники, в които се извършват аборти. На събранието в осем сутринта Труит бе казал на сътрудниците си, че има съмнения, че групата предава погрешно някои от съдебните решения на делата, свързани с Първата поправка. На Лайза възложи да прочете делата и да направи записки. Бе лесна работа. Дори студент във втори курс би могъл да я свърши за половин час. Защо на нея й бе така трудно?
„Шанк.“
Не можеше да спре да мисли за него и всяка мисъл я ужасяваше.
На съседната маса дундестият Джери Клайн почти се бе скрил между две планини от книги. На всеки няколко минути се чуваше възклицание, сякаш Джери правеше зашеметяващо откритие или смачкваше нахална буболечка. Виктор Васкес бе отзад в кабинета си и с помощта на компютъра търсеше какво предизвикателство да се отправи в отговор на искането на Брейди Бил, та щатската полиция да проверява произхода на стоката на всички, които продават оръжие.
Шрифтът стана неясен и Лайза разбра, че е задрямала. Имаше нужда от сън. Не можеше да се съсредоточи. Умът й прескачаше от една мисъл на друга, от една кошмарна представа на друга — от падащия самолет на бръснача в съня й.
Още от времето на катастрофата бе потискала болката си. Макс бе крил истината от нея, а и тя имаше своите тайни. Бе се върнала при Макс от отчаяние. Заливаше я болка и беше сигурна, че е в голяма опасност. Животът й висеше на косъм, а тя не можеше да направи нищо. Не се бе чувствала като хваната в капан, откакто избяга от ада, в който нейният баща бе превърнал живота й. При Крокет, който я биеше, се бе чувствала по-сигурна, отколкото при Хари Фримонт, добрия стар татко, който разтваряше краката й.
„Не е моя грешката, че си толкова сексапилно същество.“
Сега се бе сблъскала с друг вид терор.
Само при мисълта за Шанк я побиваха тръпки. Не се съмняваше, че той ще изпълни заканата си.
— Той е убиец — бе казал Макс. — И най-лошото е, че това го забавлява. Сам ми е разказвал как са биели момчетата с полицейска палка с олово. Все едно да удряш някого с тежък ковашки чук. Блъскал е хора от покривите, потапял е главите им в тоалетна чиния, изхвърлял ги е от движещи се коли.
Лайза си бе представила как се търкулва върху пътната настилка на магистралата.
— Естествено, той знае, че ще ти разкажа това — бе продължил Макс. — Той просто се опитва да те уплаши.
— Добре се справя.
Сега тя седеше в читалнята и четеше исторически справки за свободата на събранията. Опитваше се, но не успяваше да свърже решението с делото за абортите. Чу приближаващи се стъпки и вдигна поглед. Усещаше движението на хора около себе си. Беше разсеяна. Като загубена.
Погледна часовника си. Девет и тридесет и пет. Искаше да е в залата при изслушване на доказателствата.
„Хайде, съсредоточи се!“
До началото на заседанието оставаха няколко минути. Лайза влезе в кабинета си, за да вземе бележника и чантата си. Млад мъж с яке и шапка за бейзбол стоеше до прозореца и се взираше в сградата на Сената. Щом я чу, той се обърна.
— Грег! — ахна тя и се усмихна.
Прегърнаха се. Грег я вдигна на ръце и я завъртя около себе си.
— Как е бавачката ми?
— Още проучва територията. Това място е плашещо за момиче от Бодега Бей.
— Не. Ти можеш да се справиш с всичко.
Грег бе над метър и осемдесет, дългурест като върлина. Усмивката му бе завладяваща, също като на баща му. Имаше неговата добре изразена брадичка и небрежно сресана тъмна коса, която падаше върху челото му. Повече от всякога приличаше на Тони.