— Радвам се, че си тук — каза Лайза. — Притеснявах се, че си играеш на частен детектив в „Атлантика“.
— Те не убиват електрокаристи. Само пътници и екипажи.
Думите му бяха пълни с горчивина. Откакто плъзнаха слухове за пропуски в поддръжката, Грег бе убеден, че има някой виновен за смъртта на баща му, някой различен от безименните терористи.
— Трябва да се върнеш в колежа — промени тя темата с надежда да отклони вниманието му от случая.
„Не знаеш в какво се забъркваш. Трябва да те защитя.“
— Много благодаря за майчинските напътствия — с насмешка отвърна той.
Шегата бе стара. Преди години малкият Грег бе поразен от правилата на Лайза и веднъж й каза:
— Господи, така ми се иска да се омъжиш и да родиш дете. Ако станеш истинска майка, ще имаш някой друг, когото да тероризираш.
Грег имаше право. Той бе събудил майчинските й инстинкти.
— Разкажи ми за работата си — помоли Грег. — Какви са съдиите? Трябва ли да целуваш тогите им?
— Съдиите от Върховния съд са магьосници. Сблъскат ли се с невъзможни проблеми, сваряват от питието на вещиците и в него откриват магическите отговори.
— Ау! Звучи страховито. А ти какво правиш?
— Аз съм чиракът магьосник.
— Великолепно. Знаеш ли, че и аз мисля да уча право?
— Нашата сделка още е в сила. Ще те подготвя за приемния изпит, но първо трябва да станеш бакалавър и…
— Знаеш ли кой е Джо Дрейтън? — прекъсна я той.
„Ето пак! Как да те откажа от всичко това?“
— Разбира се.
Тя си спомни деня, когато Макс й донесе папките, единадесет кашона, пълни догоре с молби, разкрития, записи на свидетели и на всеки един, който имаше връзка с катастрофата. Зловещо бе да се ровиш из документите на екипажа, препоръките към стюардесите, втория пилот, бордовия инженер и накрая — папката, която предизвикваше сърцебиене — професионалния живот на Тони. Спомняше си как от нея върху бюрото й се плъзна лъскавата му официална снимка. Бе облечен с капитанска униформа. Чувствата я погълнаха. Любов и загуба, болка и съжаление. Обзе я студ при мисълта, че вече няма да го види. Бе се насилвала да спре емоциите си при вида на пилота с игриви очи и коса, прошарена по слепоочията. Бе притворила очи в няма молба да вдъхне живот на снимката. Припомни си и деня, когато се бе качила на борда на самолета, управляван от Тони. Преди излитането се бе привела над раменете му. Той й показа как да включи двигателя.
— Ако се наложи да бъдеш мой втори пилот — бе се усмихнал той. — Лесно е като две и две четири — гориво, стартер, запалване. Толкова.
„В живота тези числа не помагат. Кой ще ми покаже пътя?“
Тя прочете записките на Тони за лошите части, недобре провежданото обучение и недостатъците на осигуряващата система. Четеше думите и чуваше гласа му — лишен от емоции и решителен. Виждаше го как трака с два пръста на пишещата машина, борещ се за това, в което вярва.
— Джо Дрейтън беше шеф на поддръжката — каза тя на Грег след минута.
Многократно бе прелиствала и неговите документи и имаше чувството, че знае за него повече, отколкото знаеха адвокатите на ищците или Грег. Преди да започне работа за „Атлантика“ Джо петнадесет години бе работил за „Делта“, където имаше безупречно чисто досие. Никой не бе казвал лоша дума за него. По образование бе авиоинженер и обръщаше еднакво внимание както на чертежите, така и на поддръжката. Преди години списание „Джет Пропължън“ му бе посветило статия, защото той бе открил какви са причините за принудителното приземяване на ранните модели „Седемстотин двадесет и седем“. Бе се оказало, че вината не е на пилотите, а се дължи на грешка в проекта на опашката на машината, която предизвиквала пропадането.
— Веднага след катастрофата Дрейтън се пенсионира и ищците не можаха да го намерят — продължи Лайза. — Така че твоите теоретици конспиратори да имат много здраве.
Тя приседна върху бюрото и загледа как Грег крачи из стаята — още нещо, по което приличаше на баща си.
— Според момчетата в работилницата той си взел изцяло пенсията и изчезнал.
— Доколкото знам, това не е престъпление.
— Но ако попадне под прожекторите на прокурора, може да се покаже някое.
— Много телевизия гледаш. Това е само гражданско дело, не е криминално разследване.
„Как да го отделя от делото? Грег, върви си вкъщи! Прибери се на някое сигурно място!“