Умираше от страх при мисълта, че Грег може да се сблъска с Шанк.
— Смятам, че „Атлантика“ е скрила Дрейтън някъде, за да не свидетелства.
— Стига, Грег, вече сме говорили за това. Дрейтън не е бил налице, за да даде показания под клетва, затова са посочили главния му помощник. Какъв е проблемът?
— Ходих в съда в Маями и прочетох делото. Не е ли подозрително твърдението на „Атлантика“, че не знаят къде е отишъл Дрейтън след пенсионирането си?
— Не, но дори и да имах право, нямаше да обсъждам това с теб.
— Нали сме от едно семейство.
Тя се разсмя и го изгледа с истинска нежност, като се удивляваше колко много прилича Грег на баща си. И двамата бяха готови да се борят за идеите си. И двамата не се предаваха. И двамата бяха със здрави убеждения, упорити и съсредоточени. От Грег би излязъл прекрасен адвокат. Дали? Може би щеше да се уплаши от компромисите и сделките, които съпътстваха адвокатската практика.
— Слушай, Грег, аз трябва да се въздържам от морални съображения.
— Не си права. — Той сниши глас до заговорнически шепот. — Не разбираш ли? Ти си в състояние да помогнеш на жертвите, да им дадеш шанс.
— Би било неетично. — Лайза добре съзнаваше иронията. Грег не предполагаше, че тя работи за Макс Уонакър, не предполагаше, че има нещо общо с мъжа, когото баща му презираше. Би направила всичко, за да не разбере истината. Зарече се да го държи далеч от Макс и — преди всичко — от Шанк.
— Ако мога да открия ново доказателство — Грег повиши глас от вълнение, — ищците може би ще спечелят. Освен това, ако ми кажеш къде да го открия, обзалагам се, че федералните ще насочат фенерчетата си към задника на Макс Уонакър.
— Твърде късно е за нови доказателства — каза Лайза. — Съдът ще гледа документите на следващата сесия. Освен това какво би могъл да откриеш ти, което да не са открили адвокатите на ищците и техните следователи?
— Вече открих Джо Дрейтън.
Всъщност Джо Дрейтън го беше открил, каза той на Лайза. Някой от сервиза вероятно му бе споменал, че синът на Тони Кингстън рови наоколо. През следващите няколко месеца в Бодега Бей в дома на Мери Кингстън бяха започнали да пристигат писма без адрес на подателя с печат от Медончино, Калифорния.
— Бяха адресирани до мен и тя не ги е отваряла. Накрая направила един пакет и ми го изпрати в Маями. Нямаш представа какво имаше вътре!
Той бръкна в един найлонов плик, измъкна няколко листа милиметрова хартия и ги разгъна върху бюрото. На всяка страница имаше по една мастилена рисунка. Грег й посочи първата — шкаф за папки с отворени чекмеджета. Подът бе осеян с документи. Заглавието гласеше: „Прегледай документите, но документите лъжат“.
— Това са докладите от поддръжката — каза Грег. — Искам да кажа, че са били фалшифицирани.
— Не и за съда. Кой ще ги провери? Кой ще приеме достоверността им? Кой ще ги свърже точно с катастрофата? Като доказателство рисунката е без никакво значение.
Той прелисти и посочи изображението на един дебел молив с огромна гума и нещо, увито около него.
— Прилича на змия — каза тя.
Грег постави показалеца си върху рисунката.
— Камшик — заяви той. — Молив с увит около него камшик означава, че формулярите са били попълвани, но работата не е извършена. Разбрах това, докато пиех бира и играех на зарчета с механиците.
Лайза си спомни записа на репликата на Тони в пилотската кабина: „Джо Дрейтън знае, че хората му попълват формулярите, но не правят прегледите“.
Грег отгърна нов лист със заглавие: „Къде е роторният диск?“.
— Погребан е в тинята и мръсотията на Евърглейдс. — Лайза проучваше рисунката на витлото. Половината от перките липсваха.
Бе прочела всички доклади. Федералните следователи бяха преровили Евърглейдс на цели километри около мястото на катастрофата. На бомбастичния език на Националната дирекция по безопасност на транспорта причината за катастрофата бе заради „отделяне и счупване на роторния диск, последвано от катастрофално поражение в двигател номер две на опашката“.
Парчетата от диска се бяха разлетели като шрапнели, бяха пробили хидравличните маркучи и бяха извадили извън строя цялата система. За да потвърдят заключението си, че причината за катастрофата е бомба, следователите трябваше да проверят самия диск, който не бе открит. Но точно това се внушаваше. Два месеца по-късно федералният съдия в Маями се произнесе в полза на „Атлантика Еърлайнс“.
— Помириши. — Грег посочи едно петно върху рисунката на счупения диск.