— Алкохол?
— Бърбън от Кентъки — доверително сподели Грег.
— Това не е доказателство — остро каза Лайза. — Това е игра на думи. Анонимните бележки и символите не са доказателства. Нямаш документи, нямаш факти. Нямаш свидетели…
— Мога да намеря доказателство.
„О, Грег, трябва да те пазя! Желанието ти да бъдеш Шерлок Холмс може да те убие.“
— Предполагам, че Джо Дрейтън е обзет от чувство за вина. — Грег се опитваше да изглежда зрял. — Иска да постъпи както трябва, но не може, без да се забъркат той и някои други приятели, които още работят там. Но той много е обичал татко и е останал потресен от станалото. Сега се опитва да ми покаже истината.
— Истината е, че бомба е свалила самолета — каза Лайза. Тя вярваше в това и ако се окажеше, че не е вярно, ставаше съучастник във фалшификацията. — Дори поддръжката да не е била извършена, баща ти бе убит от бомба. Следователите откриха, че химическо…
— Нитрат. Става дума за нитрат. Това е пластичен експлозив. Какъв точно е бил? Къде са извитите метални парчета?
Лайза го гледаше изумено. Това ли бе момчето, което се интересуваше единствено от бейзбол и момичета?
— Не само ти прекарваш времето си по библиотеките — сви рамене Грег.
— Ти просто търсиш кого да обвиниш. Искаш и друг да страда като теб. Не можа да откриеш терористите и се втурна след авиокомпанията.
— Не съм ти показал последната рисунка. — Той измъкна още един лист. На него бе изобразена избухваща топка. Смешната бомба, с която Елмър Фъд се бе помъчил да накара зайчето Бъни да излезе от дупката си. Топката бе задраскана с две червени линии.
— Какво значи това? — попита Лайза, макар че вече знаеше отговора.
— Не е имало бомба — отвърна Грег.
Втора част
Този съд се занимава със закона, младежо, не със справедливостта.
9.
Лайза не слушаше спора. Безпокоеше се за Грег, който бе тръгнал към летището на път за Сан Франциско. Каза й, че ще спре в Бодега Бей, за да целуне баба си и да хапне нещо свястно. След това щеше да тръгне по Крайбрежната магистрала на север към Медончино.
Телефонът на Джо не беше отбелязан в Калифорния. Грег, както и адвокатите на ищците, го бе търсил във всичките петдесет щата и на няколко острова. Не знаеше и адреса му, но бе уверен, че самият Дрейтън иска да бъде открит… само от него. Защо иначе щеше да праща писмата, на всяко от които имаше марка и щемпел от Медончино?
Докато работеше в сервиза на „Атлантика“, Грег обикаляше около механиците, слушаше разговорите им, но си държеше устата затворена. Един от старшите механици бе пътувал на запад и се бе отбил у Дрейтън, но така и не каза къде е домът му.
— Старият Джо е хванал боите — каза една вечер контрольорът.
Бяха седнали в една таверна в Маями Спрингс.
— Къщи ли боядисва? — попита един от по-младите механици.
— Рисува. Седи по цял ден на някоя скала и рисува океана.
— Не е ли глупаво да не сложиш поне няколко кораба в картината?
— Нито кораби, нито лодки. Само вълни и скали. Джо почти не продума. Рисува и си пийва „Джак Даниелс“ от половинлитрова бутилка.
Медончино. Скали. Океанът. Нямало да е трудно да открие Дрейтън, бе й казал Грег. После я целуна с усмивката на млад и невинен човек и тръгна към вратата.
— Почакай! — извика тя.
Бе обзета от ужас и не знаеше как да постъпи. Искаше да го предупреди за опасността. Възможно бе Шанк да е наел някого да следи Дрейтън. Загубена работа беше да смята, че някакъв стар пияница ще разреши мистерията, с която нито агентите от ФБР, нито Националната дирекция по безопасност на транспорта се бяха справили.
— Трябва да ти кажа нещо. — Тя сграбчи Грег за рамото и го погледна в тъмните очи, които толкова приличаха на тези на баща му.
Той поклати глава.
„Какво да му кажа? Искам да си призная истината, но какво ще си помисли за мен?“
— Да? — попита той след малко.
— Обичам те. Пази се!
Той смръщи вежди, целуна я по челото и си тръгна.
Лайза се опита да се съсредоточи върху делото, но мислите й отново блуждаеха. По-късно Труит щеше да им възложи задачите по делата за проучване, включени в декемврийския списък. Бяха над десет.
„Но за мен е едно-единствено.“