Дори не помисли за проучванията по другите дела — делото на Федералната комисия за комуникации, дебата по статистическите данни от преброяването на населението. Единственото, което имаше значение, беше „Лобах срещу Атлантика Еърлайнс“ и преди да привлече гласа на Труит, трябваше да получи задачата си.
Не желаеше и за миг да помисли какви щяха да бъдат последствията, ако не й възложеха делото. Нямаше да може да убеди съдията, ако го получеха Джери или Вик. Тогава трябваше да се изправи срещу Шанк — перспектива, при която се вцепеняваше от паника.
Лайза обмисляше дали да не поиска открито делото от Труит, но това можеше да бъде прието зле. Съдията балансираше интересните дела с безинтересните и така даваше на всеки от сътрудниците си прекрасен пример. Вече им бе заявил, че не желае да се правят опити да му се влияе.
Тя виждаше как Труит говори от мястото си в края на скамейката. Излъчваше естествено очарование и остър интелект. Имаше бърз ум и лукаво изражение. Беше човек с повече от необходимия магнетизъм и привличаше жените, без да прави специални опити за това. В един свят, в който жабите се мислеха за принцове, той бе един от малкото, които не съзнаваха колко са привлекателни и желани.
— Не е ли вярно, че сестрата от спешното отделение във вашата болница ще бъде обвинена в криминално престъпление, ако говори на испански с някой пациент? — попита Труит.
— Строго погледнато, да — призна адвокатът и повлече крака към катедрата. Акцентът му издаваше южнотексаско възпитание.
— Дори и апандиситът на пациента да е пукнат и освен испански той да не разбира друг език, сестрите и лекарите трябва да му говорят на английски, така ли е?
Засечка.
„Малко прекали“ — помисли си Лайза.
Адвокатът се покашля в желанието си да печели време. Блеенето на жертвеното агне при вида на ножа.
— Да, но в такъв случай едва ли ще има съдебно преследване.
— Не това е грижата ни, нали така? — Труит се канеше да нанесе убийствения удар. — Ние се занимаваме със законността на изискването, според което обществените работници са задължени да говорят само на английски, докато са на работа. Добре. Какъв непреодолим или наложителен щатски интерес обслужва това поразително ограничение на свободния изказ?
От мястото си в галерията на адвокатите сътрудници, седнала между две мраморни колони, Лайза наблюдаваше как шефът й приковава безпомощния щатски адвокат. Хвърли поглед към главния съдия. Уитингтън си въртеше палците и гледаше Сам Труит.
Тримата сътрудници и шефът им бяха обсъждали делото по време на сутрешното заседание. Лайза бе пледирала Сам да не монополизира разпита. Само щеше да вбеси главния съдия.
Виктор Васкес и Джери Клайн се бяха изсмели типично по мъжки, сякаш делото можеше да се реши с остроумие.
— Не я слушайте! — умоляваше Клайн. — Давайте!
— Да, покажете на всички, че Уитингтън и осемте джуджета ги няма вече — подкрепи го Васкес. — Че върховните съдии вече пеят на нов глас.
„Недорасли шушумиги. Тези мъже непременно трябва да рият земята и да си окачат рога, та да покажат своята мъжественост.“
— Щатската комисия гласува закона за задължението да се говори само на английски след референдум — заяви адвокатът.
Той не бе на повече от тридесет и пет години, висок мъж с дълги крайници и груби движения. Носеше син костюм и ботуши от змийска кожа. Вероятно ходеше на лов за пъдпъдъци, за патици или за глигани, или за каквото ловуваха в Тексас.
— Законът представя волята на хората английският да бъде задължителен, за да запазим нашето наследство и традициите си.
Труит плъзна поглед от адвоката към Лайза. Усмихна се и тя забеляза игриви пламъчета в очите му. „Не го прави! Не им показвай колко си умен.“
— Звучи странно, че тъкмо в Рио Гранде — Труит иронично наблегна на думите „Рио Гранде“, — където са се скитали испанските конквистадори и където дори и днес четиридесет процента от населението е от испански произход, английският език е наследство и традиция.
В галерията се разнесе смях. Главният съдия погледна гневно и размаха чукчето, но не го удари. Труит очевидно се забавляваше от хихикането в залата и не му обърна внимание.
„Мъж на място!“
До нея Джери Клайн се гърчеше от удоволствие. От другата й страна Вик Васкес прошепна на испански:
— Браво, шефе!
Останалата част от сутринта мина бързо. Следващото дело бе искът на Синия кръст срещу тютюнопроизводителите за възстановяване на медицински разходи. Ответникът бе подал жалба срещу искането на ищеца да се разкрият свръхсекретните формули за производството на цигари.