Лесно бе да се предвиди, че Труит ще гласува в полза на семействата на жертвите. Анулирането на съдебното решение би било популярно. От друга страна, много сила и кураж се искаха, за да застане Сам Труит срещу емоционалните протести и да поддържа закона, без да обръща внимание на това колко забележителен би бил изходът. Не, този вариант бе трудно приемлив. Лайза не мислеше, че Труит ще се подведе.
Щеше да започне да работи веднага щом получи делото. Днес беше събранието, на което Труит щеше да възлага новите дела. Нямаше нито време, нито място за грешки. Сутринта й бе позвънил Шанк. Ужасът от предната им среща не я напускаше. Щом чу гласа му, тя се вледени.
— Пазя обицата ти за спомен — бе казал той. — Не ми давай възможност да прибавя и другата към колекцията си.
10.
Джери Клайн мънкаше — вероятно му беше доста трудно да говори с три карамела в устата си.
— Направо голяма работа — едва успя да каже през слепналите си зъби.
— Направихте голям удар днес — подкрепи го Виктор Васкес.
Труит лежеше в гимнастическия салон над съдебната зала. Бе хванал щанга с шест двайсеткилограмови плочки. Носеше сиви къси панталони и износена фланелка на „Уейк Форест“ с типичните за учебното заведение цветове — черно и златно. Сътрудниците му бяха в обичайните за съдебните заседания дрехи, издържани в консервативен стил. Те държаха в ръцете си тефтери, а шефът им се потеше.
Виктор Васкес стоеше надвесен над съдията. Джери изглеждаше зле, сякаш очакваше всеки момент от небето върху него да падне канара и да го убие. Лайза седеше встрани и се наслаждаваше на физическата красота на шефа си. Харесваше всичко — от мускулестите му ръце до размера и очертанията на прасците му. Бе убедена, че Труит е с най-красивите физически данни в историята на Върховния съд. Вероятно Джон Джей, Джон Маршал и Роджър Тани не бяха приклякали или поне не се бяха упражнявали като него.
Докато съдията изпълняваше упражнението си, двамата младши съдии говореха бързо и обсъждаха всеки въпрос от първото заседание. Лайза мълчеше. Според нея Труит я гледаше глуповато, но тя не продума.
„Нека сам ме попита.“
Подобно на актьор, който е неуверен в играта си, той очакваше нейното одобрение. Да накараш мъжете да чакат бе част от играта. Бяха такива бебета, такива палета, щъкаха зад крака ти с молба да ги погалиш. Е, добре, ето ви кокалчето, господин съдия!
— За изказването ви по делото за Рио Гранде ще ви цитират в „Таймс“ — каза тя.
Съдията вдигна щангата от поставката, свали я към гърдите си, след това опъна ръце и вдигна сто и двайсет килограма. Повтори упражнението още веднъж. Ръцете му бяха здрави като бутала, трицепсите му леко играеха, а гръдният му кош се опъна под фланелката. Тя го харесваше много повече, когато бе потен и без тогата си.
— Но ти не одобряваш? — Той остро си пое дъх.
— Главният съдия за малко не ви уби с чукчето си. Това бе първият ни ден в съда, а вие се държахте като малко дете, като многознайкото в училище, който не престава да вдига ръка.
— Четири… пет… шест… — Васкес броеше изтласкванията.
— Дете, което никой не обича? — с неудоволствие попита той.
Клайн се намръщи на Лайза, че е помрачила празничното настроение.
— Седем, осем. Още четири!
— Проблемът не е само в това, че бяхте агресивен…
Лайза чу как Клайн си поема въздух, сякаш някой го е ударил в слънчевия сплит.
— Девет, десет. Хайде, шефе!
Но съдията остави щангата на поставката и тя издрънча.
— По дяволите! Станал съм по-слаб. И какво още, Лайза? Имам чувството, че не довърши мисълта си.
— С цялото ми уважение към вас, случаят с английския език бе предрешен. Или седем на две, или осем на едно, за да се отмени законът. Но Уитингтън никога няма да ви възложи вие да напишете решението. Трябва да се радвате, ако получите такава възможност по делото за облагане на пенсиите. Той ще ви наказва, докато не застанете на мястото си. Вие сам трябва да решите кое е по-важно — да ви цитират във вестника или идеите ви да се въплътят в социалния живот. Идеите за нашето правосъдие, които са издълбани в мрамора.
Труит се изправи и преметна хавлиена кърпа през раменете си. Погледна я с безизразно лице. Клайн и Васкес се спогледаха разтревожено. Лайза търпеливо чакаше.
— Метафорите ти са пресилени — заяви Труит, — но в тях има смисъл, Лайза. Ще ме предупредиш, ако главата ми стане прекалено голяма за шлема ми, нали?