— Възможно е да се избегне тази тема. — Лайза отмина неудобния въпрос. — Дори и без наличието на предварително мнение съдът официално издава обобщено решение, защото няма доказателство за проява на небрежност.
— Без процес! — извика Клайн.
— Нали затова се пише обобщеното решение — спокойно отвърна Лайза. — Ищците не са в състояние да посочат нито едно доказателство, на основата на което съдът би могъл да постанови, че авиокомпанията носи отговорност, поради факта, че терористите са взривили самолета. За разлика от полет Сто и три на „Пан Ам“, тук няма доказателство, че „Атлантика“ не е спазила собствените си процедури за безопасност.
— Ако въобще е имало бомба — мистериозно каза Клайн.
— Друга теория ли имаш, Джери? — заинтригувано попита Труит.
— Ищците са положили невероятни усилия, за да получат докладите от поддръжката. Изглежда, смятат, че „Атлантика“ крие нещо.
— Те имаха цяла година на разположение и не можаха да открият нищо — веднага каза Лайза.
— Може да е било пропуск в поддръжката или грешка на пилота — продължи спора Клайн.
— Грешка на пилота! Какво е можел да направи? Не може да се приземи без аеролони, предкрилки и елеватори.
„Сега прекали. Защитаваш Тони. Сърдиш се на Джери за предположението му, че любовникът ти може да е сгрешил някъде…“
„О, Тони, колко ми липсваш. Имам нужда от теб!“
Очите на Лайза плувнаха в сълзи.
„По дяволите, те ще помислят, че не мога да водя спор. Не знаят, че плача за теб.“
— Аеролони? — вдигна вежди Клайн. — Лайза, ти си същинска Амелия Ърхарт.
— В записа няма доказателство за пилотска грешка. — Тя се съвзе и се постара думите й да прозвучат логично. — Има доказателство за пластичен експлозив в двигател номер две. Честният прочит на досието по делото ни показва, че съществуват само две причини за катастрофата и нито една не е по вина на превозвача.
— Коя е втората причина? — Джери се закачи на въдицата и продължи да дъвче протеиновата таблетка. — Какво, освен бомбата?
Лайза бе привлякла и вниманието на Труит. Той я гледаше и преценяваше всяка нейна дума — щеше да го зашемети с познанията си и нямаше да му остане нищо друго, освен да й даде делото.
— Метеор — каза тя. — Той също не зависи от контрола на „Атлантика“, нито на грешка на пилота.
— Метеор! — Джери избухна в смях. — Статистическата невероятност е впечатляваща.
— Грешиш, Джери.
— Съгласен съм с Джери, Лайза — поклати глава Васкес. — След малко ще кажеш, че извънземни са поразили самолета с лъчево оръжие. „Денят на независимостта“.
Съдията мълчаливо слушаше спора на сътрудниците си. Наученото в университета се сблъскваше с действителността.
— Има го в доклада, Джери — каза Лайза. — Страница единадесет-седемнадесет.
— Какво става? — Джери се обърна към Труит. — Съдия, защо тя чете доклад за дело, което не е нейно?
— Не е и твое. — Лайза съзнаваше, че двамата се държат като раздразнителни ученици.
— Какво има в доклада за метеорите? — Труит изглеждаше впечатлен, че е забелязала такива мистериозни данни.
— Писмени клетвени декларации от един астроном и двама статистици — продължи Лайза. — Всеки ден по три хиляди метеора се удрят в Земята и всеки от тях е достатъчно голям, за да свали самолет.
— Мисля, че един-два са те ударили по главата — заяви Клайн.
„Продължавай да говориш, загубеняко.“
— Във всеки миг в небето има около три хиляди и петстотин товарни самолета, които покриват две милиардни части от земната повърхност. Като умножим броя на метеорите за ден и дължината на всеки полет, стигаме до извода, че шансът търговски самолет да бъде свален от метеор е едно на десет, но не се е случвало досега. Или се е случвало?
— Не вярвам в това — каза Клайн. — Бомби, метеори и районен съдия от Маями, който е стоял твърде дълго на слънцето. Това, което искам да кажа, е, че на ищците трябва да се даде възможност за съд. Тогава нека „Атлантика“ доказва, че метеор…
— Тежестта на доказателствата зависи от ищците — каза Лайза. — Те не са могли да предоставят доказателство при изслушването на страните преди съставянето на обобщеното решение. Жалко. И толкова.
Труит я стрелна с поглед, изпълнен с изненада и неодобрение.