„О, по дяволите. Твърде силно. Преиграх със сарказма си. Жалко. Колко глупаво от моя страна!“
— Добре, престанете всички — обади се Труит. — Омръзна ми да ви казвам и на тримата да не предрешавате делата.
Той замълча, навярно обмисляше възлагането на делата.
„Хайде, Скрап. Ти харесваш упоритостта на човек, който не се бои от теб. Не оставяй делото на човек, който просто ще последва сълзливата ти хуманност.“
Труит свали фланелката си и тръгна към мъжката съблекалня. По гърба му се стичаше пот. Двете момчета го последваха.
На две крачки от вратата Труит разбра какво е направил и спря. Джери едва не се блъсна в него. Сам се обърна и се вгледа в Лайза.
„Когато се върне съдийското жури, да видим дали ще те гледат в очите.“
— Лайза, многото емоции, вложени в някое дело, могат да окажат обратно въздействие върху обективното разследване. Ще имаш своя букет от дела през януарската сесия.
„Не! Не ме интересува януарската сесия. През януари аз няма да съм жива.“
— Джери, ти поемаш „Атлантика“.
Лайза отчаяно търсеше някой логичен аргумент.
— Но, съдия…
— Без „но“ — отсече Труит.
Лайза си представяше как казва на Шанк, че не е могла да вземе делото. Гневът му щеше да е убийствен. В гърлото си усещаше и вкуса на собствения си страх, горчив като жлъчен сок.
— Имам чувството, че аз и Джери подхождаме от различен ъгъл — отново опита тя късмета си. Мислите й препускаха. — Бихме могли и двамата да ви представим записките си и по този начин вие ще…
— Недей да спориш, Лайза — каза й Труит. — Когато съдията се разпорежда срещу теб, винаги казвай: „Благодаря, Ваша Чест“, след това си събирай багажа и излизай от кабинета му. Ще се върнеш друг ден. А сега си вървете всички. Хващайте се на работа.
„Не, Сам. Няма да има друг ден.“
Труит изчезна в съблекалнята, а Лайза остана загледана в ухиления Джери Клайн и карамелизираните му зъби.
— Да вървим да поработим — каза той, като че ли това бе негова идея. След това започна да си подсвирква, като плюеше — посредствен опит да изтананика арията на тореадора от „Кармен“. Лайза разсеяно си представяше как един бик забива рогата си в дебелия му задник.
Тримата сътрудници тръгнаха към кабинетите си. Лайза бе потънала в отчаяние и гняв.
— Ти преигра възможностите си, Лайза — самодоволно заяви Клайн, щом влязоха в асансьора с месингови врати с орнаменти. — Можеш да наречеш логическа, точна конструкция всички тези консервативни двусмислия, но аз мисля, че юридическият ти анализ точно отразява личността ти. Честно казано, никога не съм срещал друг толкова безчувствен и безсърдечен човек.
— Джери — отвърна му тя с поглед, който би прерязал и стъкло, — ти не знаеш нищо за мен… нито за сърцето ми.
11.
Хризантемите цъфтяха, но не и розите. Дървото кацура, с клони, разперени като чадър, се бореше с огромния японски клен за пространство. Катерици стискаха в зъбите си орехи и се катереха по стволовете на буковете, въртяха наляво и надясно глави и се озъртаха.
Лайза Фримонт тичаше по тухлената пътека, като вдигаше високо крака. Изкачи се по малък хълм, плувнала в пот, въпреки студа. Носеше къси панталонки „Рийбок“ и бюстие с емблемата на Станфорд, което оставяше гол плоския й стомах. Беше ноември и тя бе леко облечена. Можеше да види дъха си в светлината на здрача. Реши на другия ден да облече топъл екип.
Беше се замислила и кроеше планове. Опитваше се да запази спокойствие и да се стопли. Стараеше се да не мисли за Шанк. Бе я търсил по телефона и бе оставил съобщение с режещия си като стъкло глас: „Трябва да поговорим, пиленце. Облечи нещо хубаво и си сложи красиви обици“. Останалата част от съобщението бе в заповеден тон. Нареждаше й след работа да отиде в стаята му в хотел „Мейфлауър“. Тя не му се обади, и не възнамеряваше да се среща с този маниак никъде, най-малко в хотелската му стая.
„Иска да ме уплаши. Забавлява се с това и използва страха ми, за да ме държи в подчинение. Аз няма да се страхувам.“
Но страхът висеше над нея като тъмен отровен облак. Докато беше на работа, подскачаше ужасена при звъна на телефона. Шанк можеше да се появи само за да й напомни, че може да я открие навсякъде.
Позвъни на Макс в офиса му в Маями и го помоли да предаде на Шанк, че всичко е наред, но тя няма време да се срещне с него. Освен това бе рисковано. Трябваше да избягва контактите със служители на „Атлантика“.