В здрачината от дясната й страна се появиха неясни очертания. Тя инстинктивно наведе рамене и се опита да се завърти наляво, направи стъпка встрани от пътеката, загуби равновесие и се търкулна на земята. Изправи се на едно коляно, но нечии рамене я блъснаха и тя падна по гръб. От тежестта му не можеше да си поеме дъх.
Една ръка грубо сграбчи косата й и я издърпа болезнено нагоре.
— Не! Спри! Кой…
— На мен ли говориш? — произнесе гласът на нападателя. В гласа му се долавяха недоумение и заплаха. — На мен ли ми говориш? — Този път гласът прозвуча подигравателно.
Тя не отговори. Не беше в състояние да отговори. От страх. Цялата трепереше. Мъжът я притисна силно към студената земя.
— Добре, на кого говориш?
Внезапно разбра. Робърт де Ниро й се подиграваше. Той или негов почитател, който смяташе, че „Шофьорът на такси“ е комедия; някой извратен глупак, който гледа прекалено много филми и изпитва удоволствие да измъчва хората като им причинява болка.
— Защото тук съм само аз — каза Шанк и изви главата й така, че да може да вижда циничния му поглед и покритото с белези лице.
Лайза се опита да се успокои и внезапно усети облекчение, че нападателят й е Шанк, човек, когото познава.
„Може да ме нарани, но не може да ме убие. Има нужда от мен.“
— Спомняш ли си как Де Ниро и Харви Кайтел се биеха? — попита той. — Твърде много удари и прекалено много кръв. Ако не е засегната артерия, не можеш да кървиш толкова.
— Пусни ме да стана! Пусни ме! — Гневът бе равен по сила на страха й.
Той блъсна главата й надолу. Устата й опря в пръстта. Беше безпомощна и ужасена.
— Не ми казвай какво да правя, кучко! Аз ще ти кажа какво да правиш. И когато ти кажа, че трябва да се срещнеш с мен, най-добре е да изпълниш нареждането ми. Макс не може да ти помогне. Трябваше вече да си го разбрала.
— Опитвам се да бъда предпазлива. — Лайза се мъчеше да прикрие страха си. — Не трябва да ни виждат заедно.
— Глупости! Просто дяволски те е страх да ми кажеш, че не са ти дали делото.
„Боже Господи! Как е разбрал?“
Тя се бореше с паниката, опитваше се да отхвърли мисълта, че той търси причина да я нарани и се забавлява. За него тя бе като пуканките, които яде, докато гледа филм.
— Ще получа делото. — Тя направи опит думите й да прозвучат убедително. — Само ми е нужно време.
Той сграбчи косата й, нави я на топка в юмрука си и гневно я дръпна.
— Приличам ли ти на проститутка? — изрече в ухото й.
Лайза не отговори. Бе ужасена.
— Питам те, приличам ли ти на проститутка?
Беше реплика от някой филм, но Лайза не се сещаше кой, не можеше да си представи какво иска да му отговори. Питаше се дали Шанк прави разлика между действителността и изкривените образи от екрана.
— Не — меко отвърна тя. — Не приличаш на проститутка.
— Тогава защо се опитваш да ме прецакаш?
— Моля те. Само…
— Защото ти ще се чукаш с мен! Аз ще те чукам. Не нежно и внимателно като Макс. Ще пробия тунел в теб. Цял месец ще го усещаш.
Той я притискаше и през панталоните му Лайза усети как се възбужда. Търкаше се в задника й и дишането му се учести.
— Моля те, дай ми малко време и…
— Точно времето е онова, с което не разполагаш. Времето е твой враг. Времето е пламъкът, който пърли пръстите на краката ти, така че не ми разправяй глупости — че държиш всичко под контрол. Ти прецака работата си така, както и Макс прецака своята. Това е последно предупреждение. Не ми пука как ще го направиш, но при следващия ни разговор е най-добре да ми кажеш, че съдията е в джоба ти!
В този миг тя не мислеше за съдията. Шанк се търкаше в нея, притискаше пениса си към хълбоците й и го плъзгаше в цепнатината на късите й панталонки. Лайза отчаяно се бореше с паниката, която я парализираше. Шанк не спираше и дишаше все по-тежко.
„Господи, отново съм танцьорка!“
Той се притисна още по-силно в нея и върху бузата й капна слюнка от устата му. Не й остана дъх. Губеше сили, а Шанк се възбуждаше все повече.
„Тази свиня иска да ме изнасили!“
Хиляди мисли се въртяха из главата й. Искаше й се да грабне шепа пръст и да я хвърли в лицето му, но бе невъзможно, защото лежеше с лице към земята. Искаше да се извърти и да го отхвърли, но не знаеше дали няма да се вбеси. Шанк движеше устните си до ухото й и небръснатото му лице дращеше врата й като шкурка. Връхлетяха я спомени и тя простена.
„Татко, брадата ти ме боде.“