Лайза не бе същата като по времето, когато той играеше в Малката лига и беше шампион по плуване. Завладяха го спомени от детството. Беше в шести клас, когато започна да излиза с група хулигани. Направи си пищов за часовете по история с най-важните дати от Гражданската война. Същата нощ Лайза намери пищова му и го направи на нищо.
— Ако отсега започнеш да мамиш, никога няма да спреш — каза му тя.
После го накара да напише сто пъти в тетрадката си „Законите на Лайза“: „Няма да лъжа. Няма да мамя. Няма да обещавам да извърша нещо, което не мога да направя“.
— И винаги постъпвай правилно.
— Как ще разбера кое е правилно?
— Ако спазваш „Законите на Лайза“ ще знаеш. Винаги ще знаеш.
Да се опита да разбере кой е виновен за катастрофата бе правилно. Защо Лайза тръгваше срещу правилата си?
Дъждът се усили и студът проникваше през дрехите на Джо Дрейтън. Той стоеше върху скалите и солената вода пръскаше краката му. Чувстваше се изтощен. От колко време не бе спал нощем? Предната нощ се събуди от същия кошмар: плуваше сред преплетените корени на мангрови дървета в блато от гноясала кръв. Внезапно корените се разплитаха и откриваха кървави ръце и крака. Той потъваше в нощния ад.
Стоеше и слушаше рева на океана. Можеше да се потопи в ледените му води. Можеше да се прероди. Ако имаше кураж, щеше да се присъедини към двеста осемдесет и осемте жертви, които бе запратил във водния им гроб.
Отново отпи от бърбъна, пресуши бутилката и я запрати във водата, където тя се залюля върху вълните. Разкайваше се, че не се бе обадил на сина на Тони. Щеше да се радва, ако се бе запознал с него, ако бе измолил прошката му.
Внезапно голяма вълна заля скалата, намокри го и той затрепери от студ. Трябваше да си облече шлифер. Мисълта го разсмя. Душата му се бе вледенила, защо да се притеснява, че ще настине?
„Как да го направя? Дали да се хвърля във водата, или просто да стоя и да чакам прилива?“
Понякога голяма вълна заливаше брега и навлизаше на триста метра зад обичайното място на прилива. Молеше се това да се случи. Щеше да бъде като знак от Бога.
„Щом Бог е разделил Червено море, защо да не може да пусне и една огромна вълна?“
За хиляден път премисляше как се бе стигнало до това. Бе негова грешка. Той бе разрешил на Макс Уонакър да разруши работата му. Започна да назначава механици на почасово заплащане, правеха прегледите само на хартия, купуваха неоригинални резервни части. После, след катастрофата, взе чек за седемстотин хиляди долара, които Макс нарече „бонус“. Не бяха „кървави пари“. Беше бонус.
Дрейтън забеляза, че чекът е адресиран до японска банка. Винаги забелязваше подробностите, в това се състоеше работата му. Забравена отвертка в контролния панел, погрешно направена студена спойка на регулатора за горивото, недобре затворен люк на багажното отделение. Забелязваше всичко.
„Ако пропуснеш нещо, умират хора.“
Друга вълна се удари в скалата и шляпна в краката му. Той потрепери от студ като мокро куче.
„Защо взех парите? Защо избягах? Трябваше да кажа истината и да поема вината.“
Истината. Никой на този свят не знаеше повече от Джо Дрейтън за самолет сто и две. Спомни си как бе седнал в подобния на куб офис по-малко от тридесет часа след катастрофата. Беше два през нощта и там бе само персоналът, зает с прегледите на самолетите. Дрейтън си сипа кафе и отвори шкафа с папките, засрамен от факта, че знае какво ще намери. Всичко бе пред него — черно на бяло, и само той можеше да каже кое е истина и кое — лъжа. По времето на катастрофата самолетът бе на двадесет и четири години. Двигател номер две бе работил четиридесет и девет хиляди шестстотин и четиринадесет часа и деветнадесет хиляди петстотин седемдесет и пет цикъла. Записките по поддръжката не показваха отклонение в работата. Това бе истина.
Същите записки показваха, че роторният диск е свалян и проверяван седем пъти по време на двадесет и четири годишния живот на двигателя, като последната проверка е била осем месеца преди катастрофата. Според доклада дискът е бил демонтиран и подложен на флуоресцентна проверка за проникване в метала с помощта на ултравиолетови лъчи. Дискът е бил покрит с боя и не е допуснал проникване на лъчите в боята. В противен случай, пак според доклада, е щял да бъде сменен поради износване на метала.
„Според доклада, но докладът не е верен.“
Записките бяха фалшифицирани. Такъв тест не бе правен. Нито през април 1996 година, нито по време на предната проверка през 1994.