Той добре си спомняше втория инцидент. Уонакър го бе накарал да пусне самолет сто и две. Двигател номер две на същия бе демонтиран заради корозия в дюзите на турбините. Но времето не стигаше, парите не стигаха и така проверката не бе направена. Дрейтън подписа доклада.
Грег се движеше на север. Валеше като из ведро. Чистачките на стария понтиак се движеха по прозореца, но не смогваха да го изчистят. Той намали скоростта. Струваше му се, че бразди ниските тъмни облаци. Въздухът бе натежал от соления морски бриз. Пътят се виеше, прекосяваше плитки поточета, следваше покритите със секвои хълмове в посока към океана. Грег гледаше вълните, които заливаха скалите и се разбиваха в невидими ръбове. Мина през места с романтични имена: Зеленото дере, лагуната Болинас, Руското дере.
Сред звуците на дъжда, който заливаше прозореца на колата като безкраен поток от сълзи, Грег мислеше за баща си. Той бе безстрашен и смел боен пилот, а след това — предан на „Атлантика“ командир на самолет. Като дете Грег искаше да прилича на него. Спомни си, че за осмия му рожден ден баща му му подари детски военноморски костюм с цяла дузина джобчета и ципове. Той обличаше костюма всеки ден в продължение на седмици, докато баба му не го накара да го съблече, за да го изпере.
Мислите му се върнаха при Лайза и той си даде сметка колко много държи на нея. В началото, когато баща му му каза, че се е влюбил в момиче от долината, Грег го изгледа с невярващи очи.
— Има ли проблеми за теб? — Баща му бе сбърчил загрижено челото си.
— Ще ти кажа истината, татко. Чувствам се стъписан.
Опита се да си изясни какво значи Лайза за него. Спомни си, че когато бе дванадесетгодишен, тренираше в басейна, за да подобри времето си. И в този миг я виждаше как седи и го чака, не със свирката и секундарника, а гола, с кръстосани крака, потопени във водата. Дълбоко в себе си Грег съзнаваше, че за него Лайза винаги е била повече от бавачка и сестра. Какво беше тя? Навярно любовта на детската му фантазия. Още можеше да си ги представи двамата с баща си. Бяха невероятна двойка.
След като баща му загина в катастрофата, той за известно време загуби връзка с Лайза. Тя се върна в университета, а той учеше в колеж. Винаги му се обаждаше на рождения ден, но когато я канеше, тя си намираше извинения. В началото го болеше, но си мислеше, че й напомня за баща му, и затова не й се сърдеше. Един ден със свои приятели обикаляше баровете на луксозните хотели. Бяха се понапили, задяваха минувачите и се държаха като типични колежани, когато решиха да тръгнат към Феърмонт.
— Гледай! Гледай! — извика едно от момчетата, докато вървяха към фоайето.
Грег се обърна и видя една двойка да се качва в бяла лимузина.
— Какво има?
Той гледаше млада жена в елегантна черна рокля за коктейли, дългата й златисточервена коса бе сресана в стилна прическа. Лайза.
Лайза Фримонт във Феърмонт.
Беше с по-възрастен мъж със смокинг. Грег разпозна Макс Уонакър — беше го виждал на един пикник на фирмата, когато той произнесе реч и раздаде награди. Баща му го презираше и го наричаше ненаситен лицемер. Уонакър бе преметнал ръка през рамото на Лайза и й помагаше да се качи в лимузината.
— Хайде! — подкани Грег приятелите си. — Да вървим да пийнем по нещо.
Но вечерта бе провалена. Защо Лайза бе с Макс Уонакър? Грег никога не я попита, нито й каза, че я е видял, но още продължаваше да мисли за това. „Атлантика“ бе провела годишното събрание на акционерите в Сан Франциско и Грег предположи, че Лайза се е запознала с Макс чрез баща му. Сигурно се чувстваше самотна и щом Макс я е поканил на вечеря или на банкет, защо да не отиде? В това нямаше нищо лошо. И все пак мислеше, че е проява на нелоялност към паметта на баща му, и не можеше да се отърве от мислите си. Дъждът се усили и Грег разбра, че не е преценил правилно времето за пътуване по лъкатушещия път. Все още се надяваше да стигне Медончино преди да се стъмни, но откъм океана идваше мъгла. Двадесетте километра от Гуалала до Пойнт Арена между ферми от едната страна и останали от прилива езерца от другата му отнеха четиридесет минути. Караше между гъсти облаци по хлъзгавия път от Пойнт Арена към Елк — отсечка с опасни завои. По-нататък пътят за Албион се виеше по крайбрежната ивица с високи скали, а още по-нататък прекосяваше тревисти морски тераси и завиваше към стария град Медончино с безразборно струпани къщи. Тогава се зае да търси Джо Дрейтън.