Грег затича по пътеката сред скалите. Привеждаше се, за да избегне клоните на дърветата, подскачаше над корените им и накрая излезе на ръба на скалата. Чу вопъл, който му заприлича на скръбна молитва, идваща от морето. След миг съобрази, че е вятърът, който минава през арките и тунелите, издълбавани в скалите в продължение на милиони години.
Внимателно приближи ръба на канарата и погледна към заоблената скала. Мъжът с червеното яке вече го нямаше там. Водата заливаше скалите, влизаше в отворите на камъните под краката му и се оттегляше.
И тогава забеляза нещо необичайно.
Сред сивата вода, която се разпенваше и ставаше бяла, като заобикаляше камъка в плиткото езеро от прилива, видя цветно петно.
Бе нещо червено. Плисна нова вълна и червеното, каквото и да беше то, изчезна. Грег почака водата да се завърти в езерото, да се плъзне около скалите и да се оттегли. Отново го видя — червено петно във водата.
По канарата се виеше стръмна пътека и той внимателно слезе, като се държеше за шуплестата канара. Под краката му се плъзгаха глина и морски камъни. На половината от пътя го плисна огромна вълна и той загуби равновесие. Хвана се за хлъзгавия ръб на канарата, изправи се и продължи надолу.
Грег бе близо до водата, когато видя червения плат и разпозна мъжко яке. След това забеляза тила на мъжка глава и торбести панталони. Безжизненото тяло се носеше по водата с лицето надолу, а водата бушуваше, напираше към брега и отново се оттегляше. Не успяваше да стигне до ръба и оставаше в езерото — нищожна част от безбрежния океан.
Грег не можеше да види лицето на мъжа, но знаеше кой е. Бе загубил Джо Дрейтън. Бе загубил единствената възможност да научи истината за баща си. Това бе негова непростима грешка. Ако бе намерил Дрейтън година по-рано… Ако бе пристигнал един час по-рано… Кой знае?
„Татко, предадох те.“
Грег Кингстън се разплака, риданията му преминаха в стон, който и той самият не можеше да чуе, защото бе заглушен от вятъра и плисъка на океанските вълни.
13.
Къде беше снимката на съпругата му?
Лайза размишляваше над този въпрос, докато се обличаше за вечерята. Поканата бе написана с писалка върху кремава хартия със сребърни кантове — особеност, характерна за личните предпочитания на госпожа Самюъл Адамс Труит.
„Толкова типично.“
Джери Клайн, Вик Васкес и Лайза Фримонт бяха поканени на това, което госпожа Труит наричаше „Първата от многото вечери за сътрудниците“.
„Очаквам с нетърпение нашата среща — бе написала Кони с крайно изящния си почерк. — Съпругът ми ми е разказвал толкова много за вас.“
„Нима?! А казвал ли ти е, че възнамерявам да го чукам до побъркване? Предполагам, че не е. Той дори няма представа за това.“
Лайза бе очаквала да види фотография на госпожа Труит в позлатена рамка върху бюрото на съдията. Сам никога не я споменаваше в разговорите им. Нищо, освен златната халка, която изглеждаше малка върху голямата му ръка, не подсказваше, че е женен. И така, къде беше някогашната Констанс Парам — разглезената дъщеря на оттеглилия се сенатор, принцесата от Нантъкет, широко известна с изтънчения си вкус? Къде се вписваше съпругата? Някъде зад глупавото рунтаво куче, щастливо заровено в купчина есенни листа, чиято снимка в рамка стоеше върху бюфета в стаята на господаря му?
Повехна ли, Констанс?
Лайза нямаше време, нямаше и идеи. Щеше да бъде много по-лесно, ако съдията бе настроен да флиртува, ако той направеше първата крачка. Не бе го сторил. Значи бе неин ред да действа.
„Единственият начин да получа гласа на Сам е да се вмъкна в живота му и в леглото му.“
Изслушването на страните бе след три седмици. Без да има възможността да подготви материалите по делото, тя бе принудена да разчита на откъслечни разговори. Съжаляваше, че се стигна до необходимостта да използва тялото си, за да оцелее. Невероятна смесица от разнообразни чувства бушуваше у нея, бръмчеше досадно като пчела върху стъклото на прозорец. Сетеше ли се за Сам Труит, я обземаше нега, но сетеше ли се, че той е нейната цел, изпитваше болка и мрачна скръб. Желаеше го, но мразеше мисълта, че го предава. По дяволите! Защо не можеше просто да си върши работата, да започне кариерата си и да заживее нормално?