„Защо съм обвързана като с котва към миналото?“
Наистина бе несправедливо. Труит бе първият мъж, когото срещаше след смъртта на Тони и който можеше да я развълнува, а тя бе копието, което трябваше да го унищожи. Развод, безчестие, срам — кой знае докъде можеше да доведе всичко това. Мислите й се върнаха към вечерята. Би предпочела да хапне на някое тихо местенце със съдията, но той не й бе предлагал. Тази вечер щеше да има възможност да направи първата крачка под зоркия поглед на жена му.
Инстинктът й подсказваше, че бракът на Труит е малко по-добър от този на О’Джей и Никол и малко по-лош от онзи на Ози и Хариет. Планът й бе прост, но осеян с капани.
„Той може да ме отхвърли, може да ме начука, а след това наистина да ми го начука, като гласува по друг начин.“
Тя отвори вратата на гардероба и направи ревизия на дрехите си. За да може да влезе в лодката му, трябва първо да привлече вниманието му. Край на блейзърите и на раираните костюмчета. Нуждаеше се от нещо, с което да провери дали у Сам все още има живец. Би могла да облече сако за езда с тесни панталони или ако искаше да стигне до края — дълъг брич за езда с подходящо сако. Не! Отиваше на коктейл и имаше много дрехи за такъв случай.
Макс винаги бе имал слабост към Франция и често водеше Лайза на ревютата на Шанел в Париж. Да посещават столиците на модата — Милано, Париж и Ню Йорк — и да следват сезоните бе станало нещо обичайно. Той бе винаги щедър и се възхищаваше на добре облечената си любовница, която караше мъжките глави да се обръщат, докато ги настаняваха на най-хубавата маса.
Тя извади някои дрехи от гардероба. Беше на път да избере тоалет на Унгаро — тясна рокля от черно кадифе и копринен жоржет. Беше с голи рамене и очертаваше всяка линия на тялото й, чак до глезените. Дрехата й напомняше за „тръбата от виеща се черна коприна“, която Марджъри Морнингстар носеше в един от любимите й романи от времето на юношеството й. Роклята бе помогнала на героинята по време на танц да очарова едно богато момче. А другите момичета бяха изглеждали като повехнали цветя, облечени в тафта. Лайза се изучаваше в огледалото. Бе твърде слаба и твърде сексапилна. И така, можеше да облече роклята с едно рамо на Жан Колона или прозрачната от Шанел, която завършваше асиметрично като рибя опашка, и още няколко оскъдни дрешки, никога невиждани в залите на съда или в домовете на съдиите от Върховния съд.
Накрая тя ограничи избора си до два тоалета — тясна рокля от Валентино, дълга до глезените, с пайети, подредени като рибешки люспи, и подобна на нея прилепваща към тялото дреха с леопардови шарки от Живанши. Облече и двете, като всеки път заставаше пред огледалото в предизвикателна поза като за снимка.
„Господи! Възбудена ли съм?“
Разсмя се. Не се чувстваше сексапилна. Бе ужасена от това, което виждаше — срама и края на кариерата й, ако Труит разбере. И — още по-лошо — какво би направил лудият Шанк, ако се провалеше. Дългите дрехи се сливаха с високата й фигура и прилепваха като втора кожа към тялото й, подчертаваха малките й гърди, откриваха плоския й корем и изящната пропорция на бедрата й. Леопардовата рокля добавяше доста предимства с цепката си отпред. Когато се движеше, сянката между бедрата й привличаше вниманието. Тя избра леопардовата не само заради обещанията за забранени наслади, които даваше, но и заради шегата, която само те двамата с Макс можеха да разберат. Този път нямаше да сложи леопардовите уши и нямаше да си изрисува мустаци. Но все едно пак се връщаше към предишната си работа.
Прекрасни аромати изпълваха къщата и Сам Труит се заслуша в потропването на тиганите и тенджерите, веселото подрънкване на сребърните прибори и хлопането на вратите на шкафовете. Той бе седнал да прочете някои досиета и доклади за процесите, а Кони атакуваше кухнята. Тя бе невероятно добра в готвенето, изобретателна и смела, сякаш така задоволяваше някакви неизпълнени желания за творчество. Независимо дали приготвяше храна по френска или калифорнийска рецепта, или правеше домашни макаронени изделия, Кони бе в състояние да превърне храненето в празник.
Тази вечер Труит се облече рано. Сложи си рядко обличания костюм — тъмносиньо кашмирено спортно сако и широки сиви панталони, бяла риза и вратовръзка от рипс в червено и бургундско. Кони пържеше, вареше и печеше и още не се бе преоблякла.
Щяха да дойдат само трима души. Труит бе казал на сътрудниците си, че спокойно могат да поканят приятелите си, но и тримата бяха отклонили предложението му. Вик Васкес бе сгоден за студентка по право от Мичиган и се бе сприятелил само с няколко души във Вашингтон, Джери изглеждаше така, сякаш не бе излизал на среща още от времето на прогимназията, а Лайза каза, че няма никой, когото би искала да покани. Това го озадачи. Те наистина бяха претрупани с работа и им оставаше малко свободно време, но все пак тя беше блестяща жена, красива и умна.