Лайза вдигна глава и се усмихна. Щом очите им се срещнаха, устните й се разтрепериха. Бе настъпил мигът и тя се питаше дали ще има куража да го направи.
„Ако не го желаех толкова силно, щеше да е по-лесно.“
Беше нелепо, че го желае, но не водена от хитрина и долни мотиви. Когато му заговореше, коя Лайза щеше да бъде? Лайза, която го желае като мъж, или Лайза, която отчаяно се нуждае от гласа му? Неговата любовница ли щеше да бъде, или съконспираторът на Макс?
Ръцете им още бяха вплетени. Те мълчаха. Лайза плъзна палеца си в дланта му с нежни, бавни и кръгови движения. Жестът бе красноречив и ако той се направеше, че не разбира, щеше да му го каже директно.
— Сам, исках да ти кажа, че можеш да ме имаш във всеки миг, в който пожелаеш.
Той понечи да каже нещо, но от устата му не излезе нито дума. Палецът продължаваше движението си.
— Аз… ние… не… — промълви той след миг. — Бих искал. Наистина бих искал, но…
— Помисли върху това. — Тя леко притисна ръката му. — По всяко време, Сам. Където и да е. Достатъчно е да поискаш и аз ти обещавам, че ще бъде по-добро преживяване от всички, които си имал досега.
— Ами… аз съм поласкан — заекна той. — Но идеята не е добра. Всъщност идеята е страхотна, но… както казва Марк Твен, най-сигурната защита срещу изкушението е малодушието. Така че…
— Както казва Оскар Уайлд, най-добрата защита срещу изкушението е да му се отдадеш. Сам, ние и двамата се желаем и съзнаваме това.
Тя издърпа ръката си и влезе в колата. Седна, а цепката на роклята й се разтвори. Показа се едва забележимата линия на обръснатите й косми — грееха златисти на светлината на лампата. Труит стоеше като онемял, сякаш изведнъж бе попаднал в рая. Неизречено обещание за екзотични удоволствия висеше във въздуха. Тя затвори вратата и тръгна, а Сам Труит остана с видима издутина на сивите си панталони.
Шанк седеше в сив крайслер с четири врати — възможно най-незабележимата кола. Кола за ченгета. Бе седял на същото място през цялата вечер, като пиеше кафе от един термос и пикаеше в друг, като внимаваше да не ги обърка.
Въпреки студа той държеше прозореца на колата отворен, пушеше и хвърляше фасовете на улицата. Бе изпушил три пакета цигари. Не бе впечатлен от къщата на съдията — малък тухлен куб. Този човек сигурно печелеше по-малко от едно ченге, което се занимава с наркотици, поне по начина, по който Шанк бе правил това.
Замисли се за шумната къща на родителите си в Бруклин, която бе невъзможно да различиш от хиляди други. Всички съседи се стремяха да направят мястото прилично, метяха пътеките, през пролетта садяха цветя в сандъчета. Представи си как старецът му седи на входа и чете „Уолстрийт Джърнъл“, сякаш е някой голям капиталист, а всъщност Сизър Шейкениън не притежаваше и една акция. Той продаваше използвани мебели и то вън от търговската част на Бенсънхърст. Беше мечтател и не възприемаше нещата такива, каквито са.
Още чуваше тежкия акцент на баща си, когато си спомнеше как старецът го поучаваше и му обясняваше колко е велика Америка — страната на неограничените възможности. Междувременно ленивото копеле седеше в задната част на магазина, пиеше чай с приятелите си и си мислеше, че поредното старо канапе с повредени пружини ще се продаде само. Можеше да види тила на стария с късо подстригана коса. Изглеждаше по същия начин, както и преди тридесет години, когато бе слязъл от лодката. Шанк си спомняше люляковия аромат на евтин одеколон. Баща му вонеше на бръснарница и Шанк усещаше как го заливат вълни от гадостен мирис, още преди да го види как заобикаля купчината използвани масички за кафе, струпани в един от ъглите на тъмния магазин. Баща му беше слаб човек, но и майка му го унижаваше непрестанно с вечните си обвинения и гневни изблици.
Беше жена с високо и широко чело, черната й коса бе опъната назад в жестоко стегнат кок. Тя възпитаваше Тиодор Шейкениън като му даваше уроци по жестокост с опакото на ръката си.
— Щом искаш нещо, трябва да си го вземеш — казваше му тя. — Не го ли направиш, друг ще те изпревари.
Тя подценяваше съпруга си и многократно го използваше като пример за неспособност и провал.
— Има една дума, която баща ти така и не научи — „НМДПБАСМЗС“.
Момчето бе стъписано. Не бе чувало подобна дума, а и не можеше да я произнесе.
— „Не можеш да правиш бизнес, ако седиш върху задника си“ — поясни тя.
Родителите му рядко говореха за родината си, като че ли бяха израснали в Америка, макар и с акцент от Централна Европа.