Шанк бе подочул от разговорите неща, които го караха да мисли, че е с цигански произход, но никой не му го каза направо. Имаше братовчеди в Ню Джърси, които един месец работеха като строители, на следващия — като водопроводчици или електриджии. Рекламата върху вратата на пикапа им се променяше, но не и инструментите им. Имаше един чичо, който бе в затвора заради кражба с взлом, а друг — за измама.
Шанк бе на единадесет години, когато племенникът на майка му — Стефан, се появи един следобед у дома им. Беше полицай в района около реката в Джърси Сити, но не се обличаше като такъв. Носеше двуреден кафяв костюм с копринена кърпичка в джобчето и караше чисто нов тъндърбърд.
— Излез да се повозиш с братовчед си — каза майка му. — Той ще те научи на такива неща, които никога няма да чуеш в училище.
Те подкараха из предградията на Кънектикът и Стефан го попита:
— Как мислиш, Теди, кое е по-доброто — да откраднеш малко или да откраднеш много?
Момчето помисли, че това е подвеждащ въпрос, и отвърна:
— Нито едното, нито другото. Най-добре е да не се краде.
— Ти си същият като баща си — с неудоволствие се усмихна Стефан и плесна момчето през ушите.
От очите на Теди потекоха сълзи.
Стефан посочи една къща в стил „Тюдор“ и го запита:
— Как мислиш тези хора са се сдобили с парите си? Като са продавали стари мебели? Като са работили в някоя фабрика?
— Не знам — отвърна Теди. Ушите му звънтяха.
— Слушай. Въоръжен човек може да открадне малко. Ченге с пистолет може да открадне повече. Но хората, които живеят тук, използват умовете си. — Той посочи челото си. Косата му бе намазана с брилянтин, вълниста и сресана назад. — Тези могат да откраднат много. Използвай ума си, Теди!
Шанк запомни съвета на братовчед си, но също като него и той започна като крадеше малко, използваше значката си и плашеше местните хулигани. Вземаше по двайсетачка от чекмеджетата на касите по нощните барове и шантажираше наркопласьорите. Чак когато напусна полицията и отиде да работи за Кацушика Коширо, се замисли за голяма кражба.
По-рано същия ден Шанк бе разговарял по телефона с Осака. Един от подчинените на Коширо искаше доклад за развитието на делото. Шанк го увери, че всичко е наред, да върви в кръчмата и да пие едно саке за негово здраве. Но не беше наред. Шибана работа!
Шанк планираше да се справи с делото преди истината да стигне до ушите на Коширо. До този момент пръстите му бяха непокътнати и той нямаше намерение да набира телефонните номера с лакътя си. Седеше и наблюдаваше как Лайза се сбогува със съдията, и следеше за някакъв жест, който да му изясни нещата. И наистина го видя. Прекалено дълго ръкостискане. Но все пак нещо не беше наред. Нещо в жестовете на съдията — вдървени и неловки, му подсказа, че играта в леглото още не е започнала.
„Лайза, гълъбче, опитваш се да го постигнеш, но ти трябва малко помощ от чичо Шанк.“
— Довечера — произнесе на глас Шанк — ще ти дам в ръцете делото на „Атлантика“. Можеш да ми благодариш по-късно.
Тя се качи в колата си и потегли. Двете момчета бяха излезли от къщата и бъбреха на тротоара. Мършавият навярно бе Васкес. Дебелакът се качи в бяла тойота.
Щом Клайн запали колата си, Шанк също включи стартера. Джери се насочи към Уисконсин авеню. Шанк зави в обратна посока и го последва. На първата пресечка беше на две коли зад него. Дебелакът караше като бабичка и мислите на Шанк се рееха свободно.
„Хей, Лайза, правя ти голяма услуга. Спасявам живота ти. Как ще ми изкажеш благодарността си?“
Сам Труит влезе в спалнята като се опитваше да прикрие възбудата си.
„Господи, нямаше да съм по-твърд дори ако голото й тяло се търкаше в моето.“
Откога не бе реагирал по този начин, откога не бе изпитвал страстна физиологическа нужда?
— По колко плаща Чичо Сам на твоите сътрудници? — Кони седеше пред тоалетката и сваляше грима си.
— Какво? — Сам почти се изненада, че открива съпругата си в спалнята. — Не знам. Четиридесет и три хиляди. Там някъде.
— А откъде госпожица Фримонт има средства, за да си позволи дизайнерски тоалети и бижута, правени по поръчка?
Труит реши, че въпросът не изисква отговор, още повече че той не се интересуваше от цената на тоалета, а от онова, което беше под него, и не отговори. Свали сакото си. Усещаше топлината на палеца й в дланта си, а шортите му още бяха издути.