— Тя естествено пести пари като ходи без бельо.
— Какво?
— Не ми казвай, че не си забелязал.
— Не съм.
— Не се виждаха очертания на бикини и задникът й имаше прекрасен вид, не мислиш ли, Сам?
— Както и кометата Кохоутек и това е останало незабелязано от мен.
Труит продължаваше да се съблича и копнееше Лайза да е в спалнята до него.
— Семейството й богато ли е? — Кони нанасяше крем върху лицето си.
— Тя няма семейство.
Кони се разсмя и се обърна към Сам.
— Уважаеми господин съдия, всеки има семейство. Само че някои хора не желаят да говорят за своето.
— Всичко, което знам, е, че баща й е бил професионален рибар, а майка й била домакиня. И двамата са починали.
Сам Труит бе останал по бельо и искаше да мисли за Лайза, за нейното предложение, за сладката тайна, прикрита под прилепващата рокля. Не искаше Кони да прекъсва мислите му.
— Странно, нали? — каза жена му. — Ако наистина е дъщеря на рибар и само преди година е завършила университета, би трябвало да е натрупала заеми, а не гардероб от Живанши. Ако трябва да отгатвам, бих казала, че е нечия държанка, което пък означава, че има морала на улична котка.
— Стига, Кони, тя е изтънчена и интелигентна млада жена.
— Спести ми подробностите от биографията й, Сам. Аз не съм от вчера. Изненадана съм, че не пъхна пръстите на краката си в дрехата й по време на вечерята.
— Спи ми се, Кони. Не ми е до това.
— Сам, разсмиваш ме. Какво откриха от ФБР? Нежелани връзки, наркотици, необясними източници на средства!
— Какво да открият? Те проверяват съдиите, не и сътрудниците.
— Шегуваш се.
— Ние изискваме само характеристика от университета и проверяваме препоръките.
Кони се разсмя от сърце, както преди години, и той се сети за Нантъкет, одеялото и луната.
— Какво е толкова смешно?
— Каква ирония! По-лесно е да получиш работа във Върховния съд, отколкото да станеш гимназиален футболен треньор.
14.
Шанк наблюдаваше как бялата тойота влиза в паркинга на търговската част на града — в приятната част на проститутките, хомосексуалистите и търговците на крек. Паркингът, както и „Денис“, бяха отворени денонощно.
— Какво има, дебелако? — каза на глас Шанк, намали и отмина паркинга. Дори и цивилен като Джери можеше да забележи колата, която бе зад него, откакто напуснаха Джорджтаун, ако го последваше и на паркинга.
Шанк бе изненадан, че дебелакът пое по този път. Помисли си, че е тръгнал да си купи някоя черна проститутка с високи токове и платинена перука. Кой друг би пожелал да легне с момче като Клайн? Не че имаше нещо лошо в една търговска сделчица. Шанк бе придумвал за орален секс безброй проститутки, а в замяна им бе обещавал да не ги закача с изфабрикувани обвинения за наркотици. Това той наричаше „услуга срещу духане“.
И изведнъж в огледалото за обратно виждане забеляза, че Клайн е на пътя. Явно нямаше намерение да забърше някое „работещо момиче“.
„И точно на това място някой ще насече дебелия ти задник и ще го прати в голямата небесна библиотека.“
Шанк паркира на последното останало незаето място на улицата, запазено за инвалиди. Извади специалната лепенка, която си бе приготвил от по-рано. Човек никога не знае кога може да му потрябва нещо необичайно — лекарска престилка, стетоскоп, каска и идентифициращо картонче или пък дори лепенка за инвалиди, само и само за да може да влезе в места, където се предполага, че няма работа.
Изчака известно време, после тръгна след Клайн покрай заложни къщи, питиепродавници и барове за извратени. Мършави чернокожи стояха отпуснато на входовете и отпиваха от бутилки, увити в книжни пликове. Един плешив мъж със златна обица промърмори нещо на Шанк. По дяволите! От това място го побиваха тръпки. Какво правеше Клайн тук?
На половината дължина на блока момчето спря, огледа се в двете посоки и хлътна в едно кино. След тридесет секунди същото направи и Шанк.
„Невероятни филми“, гласеше рекламата. Във фоайето имаше плакат с надпис „Момчетата Сол и Пипер“. На снимката се виждаше как един чернокож прегръща отзад бял мъж, гол до кръста. Хора от различни раси ту влизаха, ту излизаха. Развратници и педофили, предположи Шанк.
„Това, което имаме тук, също е благоприятна възможност“.
Клайн влезе в салона и тръгна по пътеката между редовете, като внимателно оглеждаше повечето празни столове. Шанк стоеше на входа и търпеливо чакаше очите му да се приспособят към тъмнината. Въздухът бе спарен, миришеше на мухлясал килим.