„Вони ужасно“ — помисли си Шанк. Някои от хомосексуалистите си слагаха масло върху пуканките, като използваха соса на приятелите си. На екрана едно ченге спря мотоциклетист — чернокож младеж с бръсната глава и фланелка, под която ясно изпъкваха мускулите му.
Момчето вървеше бавно. Отмина няколко двойки, две момчета, които се бяха прегърнали и пъхнали, както предположи Шанк, взаимно ръце в панталоните си. Няколко самотни шепнешком насърчаваха околните. Клайн стигна до първия ред, обърна се вдясно и тръгна по другата пътека. Макар че не си намери партньор, не обърна внимание на Шанк и го подмина.
Шанк отново се загледа в екрана, където черното момче ближеше устни и гледаше в огледалото за обратно виждане ченгето, което говореше по радиостанцията си. Бе вдигнало краката си с високи ботуши. Под шлема му се подаваха няколко изрусени кичура.
Клайн бе на няколко крачки от Шанк и той меко му извика:
— Здравей!
Джери спря и се обърна към Шанк.
— Ти си хомо, нали?
— Аз съм дяволски добър чукач.
— Сам ли си?
„Не. Тук съм с Марион Бари. Той духа на някого в мъжката тоалетна.“
— Не сме ли всички сами? — отвърна Шанк. — Метасексуално имам предвид — за приказки и чукане.
— Ти си забавен.
— Издръжлив шибан чукач.
— Може ли да седна?
Шанк поведе хлапето към един стол и се тръшна на съседното място. Известно време мълчаха и гледаха филма. Ченгето слезе от мотора си и преметна крак върху него така, че през тесните панталони се виждаше члена му. Джери гледаше Шанк, а той на свой ред гледаше как чернокожото момче стрелка похотливо с очи ченгето.
— Казвам се Джим — прошепна Джери в ухото на Шанк.
— Аз съм господин Уайт. — Шанк се сети за Харви Кайтел от „Глутница кучета“ и за приятеля му, който непрестанно повтаряше: „Начукаш ли ме насън, по-добре да се събудиш и да се извиниш“.
— Наистина ли искаш да ти казвам „господине“?
— Искам да ме наричаш „господин Уайт“ — изръмжа Шанк.
Хлапето се размекна, сякаш му доставяше удоволствие да му нареждат какво да прави.
— Ще ме вържеш ли?
— Какво? Тук ли?!
— Не. У дома.
— Разбира се. Ще те вържа на всички бойскаутски възли, ако искаш, ще те стегна така, че ще заквичиш като прасе.
В главата му се въртеше главната тема от „Избавлението“ и Нед Бюти. До него Джери Клайн пухтеше и шаваше, сякаш някой го гъделичкаше.
— Да вървим — каза Шанк.
— По-късно. Нека да погледаме малко. Можем да си поговорим.
„Да поговорим? За какво?“
На екрана ченгето съставяше акт на чернокожия. Бе свалил шлема си и си бе сложил слънчеви очила с огледални стъкла. Косата му стигаше до раменете, бе заобиколен от хомосексуалисти в униформи. Ченгетата имаха вид на отхвърлени от града хора.
След миг Джери сложи ръка върху бедрото на Шанк.
— Няма да ме нараните, нали, господин Уайт?
— Напротив. Ще разбия малкото ти сърце.
— Искам да кажа, като отидем у дома… Няма да ми правите нищо, от което боли. Обичам да ме измъчват, но…
Шанк не бе сигурен какво очаква да чуе момчето.
— Никакви грубости, търсачо на силни усещания — обеща той. — Така добре ли е?
— Благодаря.
Джери се наведе към него и докосна ухото му с устни.
Шанк изсумтя като се мъчеше да се пребори със силното си желание да го удари право в лицето.
Ченгето свали колана с кобура и ризата си, като показа зърната на гърдите си. Шанк бе пропуснал завръзката, която доведе до този развой на действието. Чернокожият бе разкопчал панталоните си и бе извадил члена си — с размерите на магнум .44, пурпурночервен и възбуден. Напомняше на главата на кобра.
Момчето започна да търка Шанк през панталоните. Той го остави, защото не виждаше начин да отидат в жилището му. Крачка в осветения асансьор и на следващия ден някой любопитен съсед съобщава на ченгетата. По-добре да свърши работата в киното. Не му беше зле, докато Джери си играеше с него. Възбуди се. Странна ситуация — гледаше ченгето и чернокожото конте на предната седалка на колата, а Джери го възбуждаше в тъмнината на киното.
— Смучи го! — Шанк грабна момчето за врата и го застави да се приведе към скута му.
Джери тромаво коленичи между краката на Шанк и свали ципа му.