„Ох!“
Винаги ли боли от истината? Действително ли беше от онези мъже, които не престават да търсят митичната жена, а на практика никоя не е в състояние да задоволи инфантилните им нужди? Не, по дяволите! Той просто не бе срещнал истинската жена.
Шефът бръмчеше, а той си мислеше за Лайза. Във фантазията му се вихреха сцени, в който участваха двамата. Голи. Защо се бе държал грубо сутринта?
„Защото потискам чувствата си. А това, което потискам, е растежът на жизнената сила в сърцевината на дървото.“
Той се замисли и се стъписа.
„Може би тя е единствената. Може би тя е моята сродна душа, която срещам за пръв път. Възможно е да държа ключа, който пасва на ключалката. Възможно е да измисля още някое идиотско клише, на което никога не съм вярвал.“
Представи си как прекрасното тяло се измъква от роклята с цепката. Мечтанието му бе прекъснато от ново почукване на вратата. Като добър войник Труит скочи и отвори. Пред очите му бе видението на Лайза, отпуснала се върху широко двойно легло.
Пред него стоеше Чък Олсън от полицията на Върховния съд. Лицето му бе пребледняло. Изглеждаше стреснат и неспособен да проговори.
— Какво има, Чък? — попита Труит.
— Съжалявам, господине. Толкова е ужасно. Вашият сътрудник…
Обзе го ужас.
— Лайза — едва изрече той. — Случило ли се е нещо с Лайза?
— Не, не с нея, Ваша Чест. С Джери Клайн.
16.
Облечена със зимни дрехи — кафява туника с дълги ръкави, която стигаше до средата на бедрото, и черен клин, заобиколена от купчини досиета на съдебни дела, юридически списания и компютърни разпечатки, Лайза Фримонт работеше на масата в трапезарията на апартамента си. Беше привечер. Студен дъжд тежко капеше по прозорците, които гледаха към близкия парк. Тя редактираше доклада си върху законността на възражението, което спираше по-нататъшния ход на делото, водено от една жена от Мисисипи, която обжалваше решението за отнемане на родителските й права, взето защото не бе в състояние да заплати разноските по съдебния процес.
„Правото на майката по отношение на децата й е така фундаментално, както и правото на свобода. Затова ние обикновено осигуряваме адвокат на бедните и не вземаме хонорар за това“ — пишеше тя.
Същността на делото бе съкрушителна и при анализа всички се изложиха. Сам Труит се беше държал като мечок по време на заседанието в осем сутринта. Изглеждаше недоспал, тросна се на Ели, че не е подготвила делото „Даниш“, крещя на Лайза и Вик за някакви въображаеми недостатъци и настояваше да разбере защо Джери не се е появил, като че ли това бе станало по тяхна вина. Делата бяха повече от достатъчно — за правата на жените, правата на хомосексуалистите, преструктурирането на районите в Конгреса, наказателни дела, дела за конфискации и арест… Труит им натякваше, че всички трябва да дадат своя принос или ще се провалят; пак питаше къде е Джери или къде е кафето. Накрая заяви, че от десет часа има заседание.
Мъжете бяха толкова прозрачни.
Той избягваше погледа й, като че ли ако я погледнеше, щеше да се върне споменът му за палеца й. След това се оттегли на сигурно място в кабинета си и затвори вратата.
„Той не знае как да постъпи. Не знае дали да ме уволни, или да ме начука. Моля те, Сам! Желая те и съм сигурна, че имам нужда от теб.“
Сутринта Лайза се бе облякла грижливо. Бе си сложила сако с едно копче в яркопурпурен цвят и права пола, която бе прекалено къса. Червилото й бе с един нюанс по-червено, токовете й — малко по-високи, а сенките за очи — малко по-тъмни. Промяната бе почти неуловима и можеше да остане незабелязана. Но тя щеше да привлече вниманието му. Щеше да сключи сделката. Трябваше! Труит обаче не бе реагирал, не бе посегнал към стръвта. Бе останал в кабинета си, а после бе отишъл на заседанието, без да й каже и дума. Тя остана да работи в кабинета си в очакване на поканата, която не получи. След обяда каза на Ели, че не се чувства добре и ще вземе книжата, за да поработи у дома. Не бе излъгала. Изпадаше в ужас всеки път, щом се сетеше за Шанк. Питаше се кога ли ще се обади, за да разбере дали е прелъстила съдията. Беше му казала, че ще направи първата стъпка по време на вечерята.
— Докладвай ми след това — бе й наредил и бе добавил с неприятната си самодоволна усмивка: — Първо го съблечи.
Тя се опитваше да се съсредоточи върху клаузата за правото на еднаква защита според Четиринадесетата поправка и върху делото на бедната жена от Мисисипи, когато се позвъни.