Лайза се вцепени.
„Шанк! Кой друг може да е?“
Насили се да остане спокойна и да обмисли ситуацията.
„Дали не е Сам? Аз му казах «по всяко време, навсякъде». И ето, той е тук.“
Отново се позвъни и тя вдигна слушалката на домофона.
— Лайза — чу гласа на млад мъж. — Грег е. Трябва да поговоря с теб.
Каза й, че Джо Дрейтън е мъртъв. Лайза се натъжи, че полет Шестстотин и четиридесет е взел още една жертва, но се радваше, че Грег Кингстън, детективът аматьор, се бе провалил. Господи! Можеше Грег да се носи по вълните с лицето надолу.
— Случилото се с Дрейтън е ужасно — каза тя, когато момчето свърши. — Сега, предполагам, ще се върнеш в колежа за следващия семестър, нали?
Той крачеше из стаята и бършеше дъждовните капки от якето си. Шапката на „Гигантите“ бе сложена с козирката назад. Ако не беше толкова висок и не се виждаше, че има нужда да се обръсне, Грег можеше да бъде сбъркан с дванадесетгодишен акселерат.
— А? Това няма да промени нищо. Ще направи нещата по-сложни, а ние още не сме свършили.
— Ние?
— Аз и ти, Лайза. Виж, ти си в идеалната позиция, за да…
— Нищо не мога да направя. Аз съм служител на съда. Дори не трябва да разговарям за това.
Той спря, обърна се и извади от сака си малък касетофон.
— Искам да чуеш нещо и след това ми кажи, че все още не искаш да помогнеш.
— Какво е това? — подозрително попита тя.
— Само послушай.
— Грег, трябва да престанеш. Трябва да заживееш собствения си живот. Кълна се, понякога се чувствам като твоя майка, а ти си упорито малко момче.
— Ти си моят ангел, не си майка ми. — Той лукаво й се усмихна. И двамата си припомниха една случка. Когато Грег бе на осем години, а Лайза на дванадесет, бе попитал баба си дали Лайза е майка му.
— Не, мили — бе отвърнала Мери Кингстън. — Тя е твоят ангел.
„Да, твоят ангел пазител. Ако мога да те накарам да изоставиш това, всичко ще бъде наред.“
— Добре — въздъхна Лайза. — Каквото и да е, ще го изслушам и толкова.
Грег натисна бутона и тя чу шума на самолетен двигател, а след това — мъжки глас, който трептеше от напрежение: „Тони, не мога да задържа носа надолу. Непрестанно се вдига“.
„Какъв ужас!“
После се разнесе друг глас, който тя разпозна — гласът на Тони.
— Увеличи мощността, Лари.
Сякаш електрически ток премина през вените й и я разтърси. Чуваше ударите на сърцето си. Гласът бе спокоен и тя го познаваше, познаваше всяка интонация.
Чу се трети глас, който изтормозено подканяше:
— Хайде, миличък! Равновесие! Поддържай равновесие!
— Намали малко — говореше Тони от гроба си.
Очите й натежаха от сълзи. Чувстваше тялото си сковано. Беше го забравила. Бе си го повтаряла толкова пъти, а всъщност бе потискала чувствата си. Сега спомените за блаженството, което бе изпитвала с Тони, се върнаха. Бяха две души, чиито сърца биеха в един и същи ритъм. Отново преживяваше агонията от загубата му.
Лайза беше чела записа на разговорите в командната кабина — те бяха част от документите по делото — но не ги бе чувала.
— Откъде намери това? — неспокойно попита тя.
— От Националната дирекция за безопасност на транспорта — сви рамене Грег. — Записът е публично достояние. Тихо!
— Движим се твърде бързо — чу се отново гласът на Тони. — Опитай се да не правиш много корекции.
— Без подкрилки и задкрилки не мога да намаля.
Лайза предположи, че това е гласът на Лари Доузиър — бордовия инженер, който се занимаваше с дроселите, докато Тони и Джим Райдър се бореха с лостовете.
— Трябва да опитаме — движим се със скорост четиристотин километра в час и ще се сблъскаме.
Последваха няколко секунди тишина и след това се разнесе гласът на втория пилот:
— По дяволите! Номер едно е извън строя.
Тя изслуша бързата размяна на реплики. Номер три също излезе от строя. Изчезна бръмченето на двигателите. Бяха останали без мощност, а Тони се бореше да овладее обречения самолет, който се носеше към тресавището без хидравлика. Нямаше път към земята.
Бе чела същите думи, бе чувала в мислите си стегнатите и отсечени команди и имаше чувството, че вече е преживяла катастрофата. Но сега бе различно — сякаш Тони бе жив. За миг налудничаво й се стори, че се е върнал. Успял е да приземи самолета, всички пътници са се спуснали по надуваемите пързалки и сега той се връщаше при нея с познатата си усмивка.