Последва друг спомен. Лайза и Макс се качват в лимузината във Феърмонт.
Като чу стъпките му, Лайза отвори очи.
Грег носеше халата пред себе си, далеч от тялото си, като че ли беше някакъв гаден предмет.
Лайза го погледна и ахна.
— Няма да лъжа — поде той като саркастично имитираше думите й. — Няма да мамя. Няма да обещавам да извърша нещо, което не мога да направя.
— Грег, нека ти обясня!
Той бе на границата на плача. Когато заговори, гласът му бе изпълнен с гняв и болка.
— Какво? Какво би могла да ми кажеш, което да не разбие сърцето ми?
Мислите й се завъртяха. Лъжата бе безсмислена. Истината беше изобличаваща.
„О, Грег, ти си единственият човек на този свят, когото бих искала да защитавам…“
— Познавам Макс Уонакър отдавна, още преди да се събера с баща ти. Той ми помогна в миг, когато никой не можеше да ми помогне. Знам как изглежда отстрани, но…
— Изглежда така, сякаш ти си курвата на Макс Уонакър. Ако не си, просто ми го кажи.
— Ти не разбираш. Това, в което си се забъркал, е опасно. Искам да ти помогна, но ако го направя, и двамата ще бъдем убити.
— Сега чие въображение си прави шеги? Слушай, Лайза, просто отговори на въпроса ми. Ако не се чукаш с Макс Уонакър — с човека, когото баща ми мразеше и който е отговорен за смъртта му, просто ми го кажи. Просто ми кажи, че това е голяма грешка и ще се посмеем.
Тя не каза нищо.
Грег захвърли халата към нея. По лицето му се стичаха сълзи. После побягна към вратата.
„Кой, да те вземат дяволите, си ти? Не приличаш на човек, с когото Лайза би се чукала“ — мислеше си Шанк, седнал в сивия крайслер до тротоара срещу апартамента на Лайза. Беше там от два часа и бе видял как момчето с бейзболната шапка и сака влиза. Сега същото момче, без да се огледа, пресече тичешком улицата. Такситата надуха клаксони и шофьорите го наругаха.
„Какво ли е станало? Дали не са си играли на «скрий салама»?“
Шанк последва колата на момчето до „Холидей Ин“ на Роуд Айланд авеню. Даде петдесетачка на портиера, за да разбере името му. Грег Кингстън.
Кингстън!
Разбира се. Тони Кингстън имаше син. Пишеше го в досието му. Кингстън беше като таралеж в гащите, като детска пищялка. Но какво все пак правеше момчето му при Лайза?
17.
Мисли като адвокат!
Бъди логична, а не емоционална!
Анализирай, не осмисляй!
Лайза се опитваше да го направи. След като Грег си тръгна, тя стоя до късно и прерови всички кутии с документи, които й бе предоставил Макс. Може би някъде бяха заровени данните, с които, молеше се тя, ще може да опровергае теорията на Грег. Трябваше й нещо, което да му покаже, нещо, с което да го върне.
Горчивината му, изражението на безусловно отвращение, изписано върху лицето му, нараниха душата й.
„Загубих Тони. Не мога да загубя и Грег!“
Искаше й се да изтича след него и да извика: „Ти не разбираш! Те ме принуждават да правя това!“
Мъчеше се да обмисли проблема, седнала зад кухненската маса. Пиеше билков чай, който вероятно имаше лековити свойства, но тя не беше настинала, нито имаш грип. Единствената болка бе в сърцето й.
Опитваше се да не се поддава на чувството за загуба, което я обземаше като помислеше за Грег. За известно време успя. Ровеше се из папките и бе погълната от диаграмите и докладите по поддръжката. Непрестанно мислеше за уликите и намеците на Джо Дрейтън.
Лайза знаеше за същността на двигателите не повече от който и да било друг млад адвокат, което ще рече съвсем малко. Тони беше споделял с нея любовта си към летенето, но никога не говореха за механика или аеродинамика. Сега четеше докладите на експертите и си отбелязваше основните принципи: въздухът се всмуква и се компресира, след това се смесва с горящото гориво като причинява избухване преди да премине в турбината, и се изчерпва с невероятна скорост. Изпускането на отработените газове става в задната част на двигатели и създава движещата сила, която позволява на самолета да се движи напред. Спомни си, че като дете бе учила третия закон на Нютон: „На всяка от силите, с които си взаимодействат две тела, отговаря друга, равна по големина и обратно насочена сила“.
„Не е ли наистина това така? Щом направя крачка напред, все се намира някой, който да ме бутне назад.“
Подобно на повечето хора тя бе виждала от самолетния двигател единствено перките и турбината, която засмуква въздуха. Сега научи, че перките се наричат ротори и се задвижват от диск, изработен от титаниева сплав. Роторният диск! Следи от титаниева сплав били открити върху отделните хидравлични линии. Металурзите потвърдили, че дискът е бил повреден. При отделянето си се забил като шрапнел в крилата и корпуса.