Колкото повече разказваше Труит, толкова повече тя се убеждаваше, че не е било кражба. Разплака се. В началото сълзите й бяха за Джери, но после се разхълца неудържимо и проумя, че плаче за себе си.
Бе уверена, че знае кой е убил Джери, но как можеше да го докаже? Усещаше примка около врата си и с всеки час, с всеки миг тя се стягаше все повече и повече. Почувства се слаба, краката й се огъваха, костите й бяха омекнали и загнили като купчина есенни листа след дъжд.
Шанк й бе изпратил съобщение. Да, той би казал, че така дава делото в ръцете й, но не това бе истинската причина. Какво й бе казал първия ден, когато бе току-що назначена и го завари в жилището си?
„Лайза, ти не си наясно със ситуацията.“
Сега вече знаеше. Бе разбрала докъде се простира властта му и неговото желание да я използва. Точно това искаше той. Шанк искаше тя да проумее, че убийството е лесна работа и че никой не може да се спаси от него.
Гневът й растеше. Бузите й пламнаха, сякаш имаше треска. Образът на Шанк се надигаше и се изправяше над нея, сякаш бе някаква твар, която се подава от дълбините на морето. Искаше да изтича на балкона и да извика: „По дяволите, гадино! Уплашена съм, но ще се бия с теб!“.
— Дори не знаех, че Джери е хомосексуалист — поклати глава Труит. — Това е единственото, което липсва в биографията му.
Той печално се засмя и се втренчи в далечината, потънал в спомени за убития си сътрудник.
— От Джери би излязъл добър адвокат. Биваше го да съставя досиета, да планира стратегии. Имаше неутолима любознателност и буден интелект. Не заслужаваше да умре. По дяволите! Мразя хора, които стават жертва на слабостите си.
Той крачеше из стаята и гневно удряше с юмрука на едната си ръка дланта на другата, като че ли искаше да смачка онзи, който бе убил Джери.
„Джери, толкова съжалявам.“
В този миг я обзе ново чувство. Чувството за вина. Джери бе умрял заради нея. Подобно на Джо Дрейтън и тя искаше да изкупи греховете си. Искаше да каже истината на Труит. „Веритас“. Паролата за компютъра на Джери.
Колко врати можеше да отвори тази дума. Или да затвори.
Лайза искаше да признае за какво са я наели. Искаше да разкаже на Сам всичко за Тони, за Макс и Шанк. Искаше да му разкаже какво се бе случило в действителност с полет Шестстотин и четиридесет. Какво би могла да каже?
„Аз шпионирам за «Атлантика». Работя за хората, които убиха Джери. Моята задача е да спя с теб и да получа гласа ти, но промених намеренията си. Сега съм на другата страна.“
Щеше да я уволни, може би щеше да я арестува, да я лиши от адвокатски права… или да я предаде на съда.
— Съжалявам, много съжалявам — изрече тя.
И се разплака, а Труит я прегърна и придърпа главата й върху рамото си. Тя се разхълца неудържимо, тялото й трепереше. Плъзна ръце около врата на Сам и се приближи, докато телата им не се притиснаха едно в друго. Погледна го, а той изтри с палец сълзите от бузата й.
Бе нежен жест, топъл и искрен. Тя го прегърна още по-силно. Чувстваше се на сигурно място в ръцете му. По тялото й се разля топлина. Желаеше Сам Труит, искаше да усеща топлината на тялото му, искаше го по-близо, искаше да го усети в себе си.
Приятното отпускане бе грубо нарушено от страховития спомен за катастрофата и от шока от смъртта на Джери. Тя вече не мислеше за процеса. Желанията й извираха от дълбоко и тя бе привлечена от Сам с пламенно желание, каквото не познаваше.
И тъй като той нямаше да го направи, направи го тя. Бавно и нежно го целуна по устните. Усети вкуса на собствените си сълзи. Той въздъхна и в отговор я целуна жадно и продължително. Лайза се притисна още по-силно в тялото му и усети през панталоните как нараства възбудата му. Целувката им бе настойчива, тялото й трепереше, но той я държеше здраво.
— Лайза — прошепна Сам.
— Сам, Сам, Сам.
Лайза пламтеше от желание, целувките разпалваха страстта им. Той взе лицето й в ръце. Тя потъна в забравата на целувка, която сякаш нямаше да има край.
Внезапно той се отдръпна и свали ръцете й от врата си. Дишаше тежко и лицето му пламтеше.
— Трябва да поговорим. За снощи. За това, което каза. За нас.
Тя чакаше.
— Безумно те желая. Трябва да го знаеш.
„Но. Чувствам, че ще има «но».“
— Но не можем да си го позволим, Лайза. Аз не мога. Не само защото съм женен, но и заради съда. Това би застрашило…
Лайза имаше чувството, че е грабнал сърцето й в ръцете си и го е захвърлил.