„О, Сам. Мили Сам. Аз копнея и жадувам за теб. Искам да те изям и да те изпия. Моля те, Сам… Не ме оставяй.“
— Аз имам свещен дълг — заяви той. — Ще оскверня…
— Престани, Сам. — Тя го хвана за ръката и преплете пръсти с неговите.
— Какво?
— Казах „престани“. Ти си в моя апартамент, не си в съда. Ти не си бог тук. Ти си просто мъж.
Тя го поведе към спалнята и той я последва, макар и не без протести.
— Лайза, не бива. — Гласът му бе прегракнал, чувството за вина избледняваше.
„Няма «не бива». Пътят към спалнята е обсипан с листа от рози.“
— Хайде, Сам.
— Но…
Тя продължаваше да го води и той продължаваше да я следва.
„Мъжете се имат за директни и агресивни, но истината е, че ако жената не направи първата крачка, повечето няма да се задействат.“
— Желая те. Имам нужда от теб и ти имаш нужда от мен, Сам.
Тя се надигна и го целуна. Този път той й отвърна страстно, жадно засмука долната й устна — последната хапка храна на умиращ от глад човек. След това я вдигна, пъхна ръце под тялото й и я понесе към спалнята.
През замъгления си поглед той едва видя спалнята. Върху масата светеше лампа с розова светлина, завесите бяха с бели волани, покривката на леглото бе от коприна на цветя, а на стените висяха репродукции на френски импресионисти. Не запомни стаята, защото единственото, което виждаше, бе Лайза.
Видя я как пуска завесите и спира за момент да погледне в мрака. Видя я да пали дебела розова свещ на нощното шкафче. Само след миг стаята се изпълни с аромат на плодове. Скоро уханието на свещта се смеси с нейните ухания, а след като свали кафявата туника — и с мириса на пудрата между гърдите й. Цветовете се завъртяха пред очите му. Червено, розово и пурпурно от розовата лампа. Косата й бе медночервена, втвърдените зърна на гърдите й блестяха с цвета на канела, прекрасната й кожа придоби цвета на карамелизирана захар.
Ръцете му и устните му се движеха около нейните — целуваше я, ближеше я, докосваше я. Устните й настояваха за повече. Езиците им се вплетоха, ръцете на всеки дърпаха дрехите на другия. С едната си ръка Лайза отметна покривалото на леглото и те се прегърнаха. Светът около тях се въртеше.
Той беше зашеметен от страст, полудял от желание и в този миг нищо нямаше значение, освен горещината, която извираше от тази жена и го обгръщаше. По незнаен начин дрехите му се озоваха захвърлени в три различни ъгъла на стаята. Той бе легнал върху Лайза, а тя го притискаше с краката си. Сам свали бикините й и зарови лице между краката й. Опияняваше се от уханието и вкуса на тялото й. Езикът му намери издутата възглавничка и се плъзна по нея, възбуждащ, пируващ, трескав и горещ. Представяше си, че опитва екзотичен плод.
Забраненият плод!
— Да! Да! — Лайза бе останала без дъх, настоятелна и ликуваща. Накрая проникна в нея и дългите й крака обвиха бедрата му. Движеха се в синхрон. Труит нежно се плъзгаше в нея и бавно сътворяваше мига на блаженството. Лайза се надигна от леглото, за да се слеят. Сякаш по подаден сигнал те се завъртяха. Той легна по гръб, а тя го възседна и опря ръце в гръдния му кош. Сам лежеше неподвижно, а тя се движеше и той усещаше влажната й топлина. Отвори очи и видя как тя отмята глава назад, с отворена в ням вик уста. Потта от гърдите й капеше върху неговите, той се почувства готов да свърши и избухна в нея, а тя продължаваше да се движи нагоре и надолу, вплела пръсти в къдравата му коса. Простена името му: „Сам! Сам!“ и с пламенна страст изживя бурен оргазъм, равен на неговия. След това се приведе върху гърдите му и започна да се движи по-бавно и разточително, като замърка от удоволствие.
Заспаха в прегръдките си. Внезапно Сам се пробуди. Погледна часовника — бе един след полунощ. Трябваше да се прибира. Лайза се размърда и той нежно я целуна по устните.
— Мм. Беше толкова хубаво. Прекрасно.
— Трябва да си вървя.
— Сам, трябва да поговорим. Има много…
— Знам. Утре. — Целуна я и си отиде.
По-късно същата нощ той лежеше в своята половина на леглото. Кони спеше в своята. Сякаш бяха разделени от историческата линия „Мажино“. Мислите му още се въртяха около случката в розовата стая на Лайза, опитваше се да си припомни подробности от обзавеждането, но не можа. Върху леглото май имаше някакво плюшено животно, което той бе захвърлил в ъгъла, но дали бе мечка, или маймуна? Стените с тапети ли бяха, или бяха боядисани? В банята душ ли имаше, или вана? Не знаеше. Единственото, което си спомняше, бе нейното тяло, прекрасния му вкус, наелектризиращата сила на бялата горещина, която извираше от нея и го заливаше като вълна от огнена лава. Преди да се унесе в дълбок сън се запита дали и на следващата сутрин на дневна светлина ще се чувства по същия начин.