Между подробностите, които не бе запомнил, имаше една, която не видя и за която и Лайза не знаеше.
Но макар незнайна и невидима, тя съществуваше.
От рамката на една картина на Шагал директно към леглото на Лайза надничаше малък циклоп — лещата на нискосветлинна видеокамера.
18.
Сам Труит не можеше да отдели очи от празния стол.
Столът на Джери Клайн.
Съдията бе обзет от огнения вихър на конфликтни страсти. Гневът и страданието от загубата на Джери, блаженството и вълнението от преживяното с Лайза… последвано от чувството за вина. Искаше да се провикне до небесата, да прокълне Бог, че не бе опазил Джери, да благодари на същия Бог, че бе довел Лайза при него, да се моли да не ги разкрият, да помоли за Божието напътствие.
„Трябва ли да сложа край? Трябва ли да й кажа просто, че е опасно и не можем да…“
Да се сложи край в този миг бе най-доброто решение. Щяха да си спестят болката. Мислеше и за Кони. Чувството за вина болезнено го пронизваше. Но мисълта, че никога вече няма да целуне Лайза, няма да почувства страстта й, отстраняваше всяка мисъл за край на връзката. По-скоро би си отрязал ръката.
През последния час Труит бе седял в кабинета си с Лайза и Вик. Спомняха си за Джери, за шегите му, плачеха или се смееха. Искаше му се Вик да не е с тях, да прегърне Лайза и да я успокои. Искаше му се да са на хиляди километри далеч, на някой ветровит плаж. Често поглеждаше Лайза, която бе нервна и уморена.
„Дали не мисли за нещо друго? Съжалява ли? Може би тя иска да сложи край.“
— Какво става със семейството на Джери, съдия Труит? — попита Вик и прекъсна мислите му.
Труит отвърна, че се е обадил на родителите на Джери и е казал, че би желал да отиде на погребението му заедно с двамата си сътрудници. Те благодарили, но казали, че церемонията ще бъде скромна и ще се извърши веднага щом съдебният лекар им предаде тялото.
Той вдигна една релефна картичка със златен печат и изображение на орел, стиснал стрели с единия си крак и лаврови клонки с другия, и каза:
— Шефът изказва своите съболезнования. Освен това предлага съдиите да обсъдят някои начини за установяване на известни лични пристрастия на нашите сътрудници още преди те да бъдат назначени.
— Защо просто не сложи табела с надпис „Забранено за педали“? — с горчивина попита Виктор. — Шефът е истински задник.
Сам Труит не възрази.
Същата сутрин го бяха посетили полицаите — двама детективи от отдел „Убийства“ бяха марширували с хубавите си обувки по коридора. Джери бе умрял от задушаване. Бил удушен. В устата му била открита семенна течност.
„Господи!“
— Смърт при духане — каза едното ченге.
Сам Труит можеше да си представи как ще реагира Фондацията за защита на семейните ценности. С процес за хомосексуализъм в регистъра на делата те веднага щяха да заредят пушките си.
— Знам, че не трябва да ви напомням, но все пак ще го направя — поде Сам Труит. — Джери има вина за ужасния край на живота си. Нямам предвид сексуалните му предпочитания. Те не ме интересуват. Става дума за безразсъдния начин, по който живееше. Вашите действия се отразяват върху мен, а моите — върху Върховния съд, който е нашата най-почитана институция. Така че, искам да кажа…
— Не се оставяйте да ви хванат със свалени гащи — прекъсна го Вик. — Защото онези задници ще се нахвърлят върху вас, прав ли съм, шефе?
— Бъдете благоразумни, бъдете дискретни. Разберете, че ние живеем в аквариум.
— Няма проблеми, шефе — каза Васкес. — Няма да направим нищо, което вие не искате да правим.
— Да.
„Какво ли не бих направил, за да остана с Лайза? Какво ли не бих рискувал?“
— Да се върнем на делата. — Труит взе копие от списъка със съдебните дела. — Няма начин да намерим заместник на Джери по време на сесията. Тези, които бих приел, вече си имат работа, така че нещата опират до вас двамата.
— За бога, шефе! Другите съдии имат по четирима сътрудници — оплака се Вик. — Ще съсипете напълно светския ми живот.
— А ти, Лайза? Мислиш ли, че ще се справиш?
— Не съм ходила по срещи от месеци — отвърна тя с кисела физиономия. — Давайте работата.