— Добре — каза Труит и завъртя очи.
Рано същата сутрин Лайза бе позвънила в „Холидей Ин“, но Грег бе заминал. Искаше да му съобщи, че вече са от една и съща страна, но не знаеше къде да го намери.
„Ами ако отиде при Сам или още по-лошо — при главния съдия и ме обвини в конфликт на интересите? Би ли го направил?“
Лайза търпеливо чакаше, докато Труит преглеждаше делата и ги разпределяше по равно. Джери бе завършил почти всички доклади по висящите дела и когато Труит въздъхна, Лайза се изненада.
— „Атлантика Еърлайнс“. Лайза, искаш ли да се заемеш?
— Мислех, че Джери е приключил.
— Само с първия вариант и при цялата ти натовареност ми е неудобно да те помоля да започнеш отначало, но Джери наистина е прекалил. Тонът е съвсем невъздържан, звучи като статия във вестник. Ако има нещо, което съдиите са длъжни да направят, то е да се разделят с емоциите. Нямаме право да подкрепяме страната, която повече ни харесва. Длъжни сме да прилагаме закона дори и ако резултатите не ни удовлетворяват.
„Какво говори той? Невъзможно е да е на страната на «Атлантика».“
— Съгласен съм с Джери, че съдията от районния съд греши — продължи Труит. — Но от страна на Конгреса няма опит да се държат делата, свързани с въздухоплаването, далеч от щатските съдилища. Прочетох два пъти досието на делото и не открих доказателства за проява на небрежност. Как би могло съдийското жури да отсъди, че е извършена грешка само върху основата на записаното в документите?
— Нямаше ли твърдение за пропуски в поддръжката? — попита Лайза. — Прегледи, които не са били извършени, фалшифицирани доклади…
„Ако Шанк можеше да ме чуе как заставам срещу компанията!“
В нейните представи той бе същински убиец, поразяващо смъртоносно острие.
— Твърденията няма да ти помогнат при обосноваването на дадена присъда — строго каза Труит.
„Дали Сам се извърта, за да бъде честен, или наистина е на страната на «Атлантика»?“
— Не разбирам как съдът може да лиши от съдебен процес тези нещастни и скърбящи хора — каза Лайза.
Труит се канеше да отвори следващата папка, когато думите й достигнаха съзнанието му.
— Лайза, ти да не си адвокат на дявола? Много добре си спомням как измъчваше Джери, когато той се обявяваше в защита на ищците. Не се ли противопоставяше самата ти на правото за предявяване на иска, като казваше, че авиокомпанията не носи отговорност за бомбата?
— Или за метеор — изви вежди Вик Васкес.
— Може би съм отсъдила набързо. Струва ми се, че ищците имат право на процес. Не бива да се съди само върху основата на документи.
— Така ми се струва и на мен — каза й Труит, — но ние не можем да вземаме решения на основата на емоции. Прочети докладите, писмените клетвени декларации, показанията. Провери всяко доказателство за небрежност, което е познато. Намери ми факти, нещо, на което да мога да окача шапката си, и аз ще гласувам против „Атлантика“, иначе…
„Иначе ще позволиш на злото да тържествува. О, Сам, понякога ти просто не си в състояние да спазваш правилата.“
Труит отново се загледа в бележника си. Прехвърлиха се на друга група дела, но Лайза мислеше само за „Атлантика“.
„Доказателствата са погребани в мочурището. Дори да ги открия и да ги донеса в съда, опаковани с розова панделка, те няма да бъдат — нека използвам израза на Сам — използваеми по делото.“
Само да можеше да каже на Сам какво знае. Той вече бе сложил чертата. Когато беше в свещения храм, той беше свещенослужител, недосегаем и чист.
„А аз? Какво съм аз?“
Замисли се над иронията на ситуацията. Искаше да каже истината на Сам, а истината беше, че тя искаше да игнорира закона при изпълнение на правосъдието. Искаше да помогне на жертвите да спечелят, защото знаеше какво се е случило, независимо че фактите липсваха в документите по делото. Сам би се ужасил. Щеше да я уволни, самият той щеше да се оттегли и да напише някоя статия за етиката в правото, която никой нямаше да прочете.
„Сам Труит не е от улицата, няма да ме разбере.“
За да постигне правосъдие, се налагаше да го излъже. Сам трябваше да вярва, че тя постъпва честно, а Макс и Шанк трябваше да вярват, че изпълнява възложената й домашна работа. И докато се преструваше, че си върши работата, трябваше да създаде разногласия там, където нямаше такива, и да изфабрикува доказателства, ако не може да ги намери. И да направи всичко необходимо, за да спечели.